Здравейте!

Вчера излизахме една приятелка,гаджето и и още едно момче.Нещата бяха ясни-момчето искаше да стане нещо мужди нас.Аз не много..Той ме прегърна и с течение на обстоятелствата се целувахме.И аз незнам как се случии всичко..

Въпросът е,че от вчера съм объркана.Незнам дали искам да продължа с него.Мисля,че не го харесвам.Той иска да излезем, а аз му казах,че си отивам на село и ще се върна в Събота.Не го излъгах-довечера си отивам.

Не можах да спя от мисли и съмнения.

Първо аз съм на 13 той на 17..Страх ме е родителите ми как ще реагират..
Второ-при положение,че "тръгнем" едва ли ще е повече от седмица ,А аз не искам да го нараня по никакъв начин,защото е супер свестен тип.
Трето-страх ме е,че всъщност и аз незнам какво искам!
Няма да продължавам..
Мисля си понякога,че съм прекалено малка..после,че е не ми косва нищо да пробвам с него..после си спомням за вчера и ми е супер объркано,гадно..

Много ми е объркано-незнам.Даже отврътена може би.. Незнам дали всичко това е лошо или добро.Незнам-личи си,че не съм на "ти" с любовта..

С момчето,с което ходих 2 седмици в шести клас също беше така..При вас така ли е..при положение,че Вие не харесвате този човек така ли ще се чувствате?


Спорез Вас да му дам ли шанс?Случвало ли ви се е да се отвратите от човека така..?Само за момента ли съм объркана или ще го преодолея с времето..? Дали съм още малка за сериозен приятел..?

Та това е..

Очаквам едни добри отговори и съвети