Мда, нещата определено вървят на зле при мен, мамка му. Супер гадно ми е, чувствам се безпомощна... И то, защото не мога да контролирам всичко, а толкова много искам... Историите ми за любов, поне във вариант, в който се вижда тук непрестанно свършиха. И... независимо какво ще стане аз ще се справя, просто се сдухвам, че в момента (както в повечето други моменти) няма на кой да се опра и трябва да си разправям глупостите тука... Пиша малко объркано, ама горе - долу така ми тече мисълта сега. Стига овъртане: сдухвам се. Много! Съвет... няма да ме оправи. Може някой да вмъкне малко позитивизъм, нещо приятно... Ей така, докато ми дойде музата да се надъхам...