Тема

[Blab]

Заб: Няма да се мъча да се формулирам и структурирам, каквото - такова.


В съвременния свят знанието, таланта, възможностите ценят ли се или други "умения" са приоритетни - лавиране, напасване, свободно моделиране спрямо средата?(с други думи - лицемерничене => пробивност)

Знаем, че масата носи етикет "нормално", съответно - правилно. Ако масата у нас е чалгата, което е безспорен факт, налага ли се да притъпиш себе си, да се смъкнеш по стълбата, за да се впишеш и успееш. За издигане не знам дали въобще може да се говори, защото звучи парадоксално.

Изключвайки религията, не нарушавате/ме ли изначални морални и духовни ценности, стремейки се към нещо на всяка цена, изневерявайки на себе си? Не говоря за лизане на задници дори, по-скоро за лицемерничене и т.нар. делови отношения с хора, които не отговарят на представите и идеалите ни. Да преглътнеш своите мнение, ценности, убеждения... не е ли ниско и пошло?
Размивайки границите, не пускате/ме ли сивото от рамката? А веднъж пуснато, просто свикнали с него, губим вяра, сили, желание да го преборим и затворим там, където му е мястото? Защо всяко начало за борба бива наименувано "бой с вятърни мелници"?

В модерния свят място за личности има ли?




---
ПП: Да, тепърва ще се сблъсквам със света, не ми харесва, не искам да се губя м/у тълпата. На всяка цена - да, но не и за сметка на себе си.

[Jesus]

смея да кажа че познавам личност известна с псевдонима къдравел и трябва да ти кажа че мрази чалга и се бори с всичка сила с живота и му се възхищавам

[GbSy]

Ще ми се да вярвам, че има изключения.
Съдейки от собствените си родители, собствената си майка, която е същата като мен (мнение по всички въпроси, изявеност по всяка тема)... е, тя сама ми е казвала, че често в работата й се налага да премълчава, да преглъща своите емоции и мисли, за сметка на "благите отношения" и да "няма скандали". Даже веднъж сподели, че вече го прави, защото от разправии й става лошо, омръзнало й е, нямало смисъл и така нататък.
Сега някой ще каже "Ама защо трябва да има разправии?" или "Тук не става дума за разправии, а изказване на мнение, честност." ... да, така е, но имайки мнение, различно от нечие друго, неминуемо се предизвиква поне спор... и оттам проблем в повечето случаи, защото всички си държим на своето, нормално.
Самата аз винаги си отстоявам позициите, винаги казвам каквото мисля, но от два-три месеца престанах. Не знам защо. Всъщност, знам... дори да кажа каквото мисля - каква полза? Никой не се вслушва, никой не обръща внимание. Какъв е смисълът? Защо да се бориш за нещо, което предварително мислиш за изгубена кауза...
И все пак вярвам, че има и хора, които винаги отстояват мнението си, винаги го изказват, винаги са искрени.
Та, може би има личности, поне се надявам.

[sh3_1s_7h3_0n3]

Според мен в днешно време трябва да умееш да лавираш, да си гъвкав и точно да се напасваш в определена ситуация и с определени хора. Да, може и да се нарича лицемерие... но вече кой не го притежава?
Може да си 'себе си' единствено с най-близките си приятели примерно. Но що се отнася до 'бизнес' да речем... там е по-добре да си хамелеон. Честно казано ми е доста неприятно да го призная дори пред себе си, но е факт. Иначе до скоро и аз живеех в някаква розова заблуда, че ако си честен, откровен и позволиш на хората да те опознаят, ще постигнеш желаното. Уви, накараха ме да разбера, че това е погрешна тактика.

[Blab]

Моите не са "розови заблуди", по-скоро инстинкт за самосъхранение.
А за "тактики" могат да говорят само обездушени хора. Мисля, че съм се изразила достатъчно ясно в първия си пост и оценката ми е отчетлива.)

Ние правим света, въпреки всичко.
Който е потъпкал своето, предал се е.

[machoka]

Ние правим света, въпреки всичко.
Който е потъпкал своето, предал се е.

Съгласен.

Обаче да си любезен и възпитан когато се налага не е лицемерие, независимо че може и да не си съгласен с нещо.

[chelsea]

не, няма. днес не са на мода и на почит "личностите", не се ценят нито таланта, нито каквито и да е отличителни черти в характера. разбира се, все още се срещат някакви единици индивидуалисти по планетата, но обикновено на тях се гледа като на странници, само защото интересите им надхвърлят границите на общоприетите. или просто са клошари някъде.
и да, налага се да притъпиш себе си и да се самозаличиш,ако щеш, за да успееш да просперираш. това не е лицемерничене, това е инстинкт за самосъхранение. в този свят е така.а когато гордостта и самоуважението са ти по-силни от този инстинкт, чудесно, само дето търпиш тежки последствия след това.

[Blab]

Повтарям си въпросите:
На каква цена?
Пълноценен и достоен човек ли си тогава?

[chelsea]

остава достоен и пълноценен когато това се отнася до оцеляването му. виж когато става въпрос за лакомия, това вече е тъжно.

[Dumb]

Има и друг начин.
Има друг вариант да успееш, но не всеки е достатъчно силен за да тръгне по него.
Ако вземем генийте на всяка епоха...
Те са велики, защото въпреки обстоятелства са успели да да запазят личността си/?/
В Изобразително икувство чупят всички рамки за правилното/кофти дума/ рисуване във своето време.
Но дали сме достатъчно силни да тръгнем срещу тълпата и няма ли тя да ни прегази...

ПП: не знам дали ще ми раберете обясненията, ноо хм..

[Spider4eto]

Знаем, че масата носи етикет "нормално", съответно - правилно. Ако масата у нас е чалгата, което е безспорен факт, налага ли се да притъпиш себе си, да се смъкнеш по стълбата, за да се впишеш и успееш.

Дефинирай какво значи за теб "да успееш"- ако е това да си известна и богата според мен е малък шанса да го направиш без да лицемерничиш.

Не говоря за лизане на задници дори, по-скоро за лицемерничене и т.нар. делови отношения с хора, които не отговарят на представите и идеалите ни.

Никога не съмн възприемала деловото отношение за лицемерничене т.е. ако трябва да общувам с хора, които не са ми приятни (съученици,колеги) аз поддържам с тях именно делови отношения- говорим си за неща свързани с работата и т.н. не се сприятелявам с тях по абсолютно никакъв разговор. Ако примерно си им кажа в очите какво мисля за тях ще се съзададе доста напрегната обстановка, в която не може да се работи.

[cMon]

Има моменти в живота , когато за минута, ден , седмица, месеци се превръщаш в нещо, което в миналото те е отвращавало или си го смятал за ужасно и си знаел , че никога няма да ти се случи.Груб пример: като малък всеки си казва и представя как никога няма да пуши.Дори и от самата идея му се повръща, но след 10 години е захапал цигарката.
Потъпква ли си личността?Не, просто идеалите му и представите за света са изменили посоката си.

Когато застанеш от другата страна на огледалото, как ще погледнеш на себе си?
Рядко потъпкването на личните си идеали е насила.Почти винаги сам , без да се замислиш, си поставен в едно подобно положение.И след подобно изживяване ще продължиш ли да отричаш подобно държание?Или ще се впуснеш в дима забравяйки минали обещания.

Индивидуалността търси цял живот място да пусне котва.И много хора си блуждаят щасливо цял живот, без да изпитат нуждата да се отвърдят, без да застанат твърдо на страната на принципите си.

Достойнството е величина изцяло определена от самия теб.Подсъзнателно , а дори и съзнателно разделяш събитията , на такива под , и такива достатъчно издигнати за теб.Иначе, обществото като цяло си има своето достойнство , но то е изцяло погълнато от предразсъдъци.И в крайна сметка ще се осланяш на вече изградено и завършено достойнство или ще живееш всеки ден блуждейки между настроенията и паралелно с това твоето достойнсвто ще си играе на приливи и отливи. (попрекалих с повтарянето на "достойнство")


Цената е в твоето съзнание.Тя може да търпи толкова дръзки промени , че в крайна сметка да останеш без нея или да не си позволяваш нищо заради нея.

/може и да поизлезнах малко от темата, но това се разви в мен като идея, я права , я не/

[Enough]

Bassein - Sam

[Blab]

Въобще не става дума за работа в екип, "делови отношения" използвах условно, визирайки наложителни такива, не по твой избор.
Питам докъде един компромис със себе си считате за оправдан?

Потъпква ли си личността?Не, просто идеалите му и представите за света са изменили посоката си.

Изменили или изчезнали?

[Enough]

Поживей още малко, Блаб.

[Blab]

Поживей още малко, Блаб.

Ама не искам да е така!

[Jesus]

блаб вземе си нещо съдържащо ц2х5ох

[cMon]

Въобще не става дума за работа в екип, "делови отношения" използвах условно, визирайки наложителни такива, не по твой избор.
Питам докъде един компромис със себе си считате за оправдан?

Потъпква ли си личността?Не, просто идеалите му и представите за света са изменили посоката си.

Изменили или изчезнали?

Няма как да изчезнат(освен ако не те ударят с тухла по главата).Просто това което преди е било ужасно/селско/ниско квалифицирано/под нивото ти в един момент може да стане нормално , приветливо и дори повече от поносимо.Когато това се случи ти няма да мислиш по същия начин, по който си мислил преди.Защо се страхуваш от промяната?

[Blab]

Промяната?
Страхувам се? Не, не се страхувам.
Знам, че ако се пусна във въртележката, ще падна, няма да ме има повече.
-----
Ексо, чела съм ти блога, поста, пак го прочетох. И какво, струва(ше) ли си?
-----
На мен ми писна от хора на думите, къде са тези на делата?

[Blab]

Ама не се усмихвай.
Понеже си моята зодия, я кажи, как се свежда глава, като знаеш, че си прав?

[Blab]

По-добре свои, отколкото чужди!
И стоя зад думите си.
Не (ща да) робувам никому.

[Blab]

Метафорите ти ме водят съвсем другаде:Д
Мога да говоря само за себе си сега. "После" ми е неизвестно, но и не предизвиква кой знае какъв интерес.

[Blab]

Да се преглътнеш днес, защото не се знае къде ще си утре?
Няма да ти остане време да дишаш...

Благодаря ти за отделеното време!)

[woshata]

Подкрепям мнението че когато човек има качества ще бъде забелязан и без да пропада в лицемерието на обещството. Друг е въпроса колко хора имат късмета да ги озари това щастие в днешно време.
Давам простичък пример със себе си. Девети клас съм.. до скоро бях добре по литература тъй като се смята че ако не друго поне речник имам и ме бива да разсъжданам над разни неща. Е, така беше до скоро. Докато не реших че трябва да си изкажа мнението за някои нередности, които скъпата ми учителка си позволява. Оттогава не съм за това училище. Само че аз си знам че не е така, знам че съм права. Удовлетволението че съм казала това което имам да кажа.. че не съм премълчала само защото еди какво си ще ми се случи. Именно за това щото всички си траят или прикриват останалите сме на това дередже. Да потъпкаш собствените се ценности за да се издигнеш или защото те е страх от това което някой ще ти направи после за мен не е работа. Вярно че и аз като съм устата не просперирам много.. но пък си знам за себе си че не съм подмолна мишка като останалите. Пък и дори мисленето ми да е наивно.. вярвам че когато човек е прав все някога ще му го признаят. Тъпото е само че не винаги навреме става това.
Ае нз.. и глупости да изписах до сега така мисля и тва е. Още съм малка, а вече ми е писнало от фалш, лицемерие, използвачи, нагаждачи и кво ли не още..

[Rossmary]

В съвременния свят знанието, таланта, възможностите ценят ли се или други "умения" са приоритетни - лавиране, напасване, свободно моделиране спрямо средата?(с други думи - лицемерничене => пробивност)....

Човек не е само таланти и възможности, а много повече. Да, ценят се, но не може един просто талантлив да пробие, ако е непоносим и "ненагаждащ се" (не визирам малкото гениални изключения, които ВСЕ ПАК са имали някаква нагаждащо-се-способност). Маса винаги е имало и винаги ще има. И тя носи етикет нормално в доста от случаите, да, но въпреки всичко "правилно" си определя всеки човек сам за себе си. Не гледай само от своята камбанария. Защо не приемеш, че други също има, но не напускаш собствените си убеждения, не. Личности в този свят има много. Търси и се учи от другите (да кажем всички и да кажем още - различни).Да кажем също и че отговорих на поне половината питанки възможно най-кратко (времето не ми позволява да е по-дълго и по-ясно). Лек ден (Лека нощ!) !