Цитирай Първоначално написано от Niakoitam
Сега разбра ли защо като преди време написа репликата

Цитирай Първоначално написано от CucAgMuH
Практиката е показала че не ставам за любов, дайте да не ритаме срещу природата
това отключи в мен вълна от бурни весели емоции.

Надявам се хващаш връзката между тази реплика и сегашната ти тема.
Нещо не ми достигат ресурси да обхвана цялата ситуация. От известно време пия кафе и обмислям възможните варианти, като винаги стигам до някакво положение в което се губи смисълът или логиката. При което почвам отначало... я офертирай каква е връзката между двете

По принцип съм казал че не ставам за любов от гледна точка на натрупаният опит...(като театрален вълк? ) Фактите - или всичките жени с които съм пробвал са негодни за употреба, или аз. Нали се сещаш накъде бие логиката: проблема е някъде в мен. Тоест синтезирано - "не ставам за любов". Естествено винаги мога да обвиня останалите, но не ми се вързва нещо

Има и неща за които ставам. Ето например - да оправям разни неща. Племенника(поотрасналият ) има гъсеница - навиваш я и я пускаш на земята, тя се движи напред гърчейки се - почти като истинска. За първи път я видях на части, при това в различни стаи. За около двайсет минути човъркане успях да я сглобя - със всичките пружини, зъбни колелца и джунджурии по нея, включително и антентите които мята жизнерадостно докато се движи. Ето за това ставам. Беше ми много приятно да го правя.

Възкресеното инжинерно чудо просъществува около три минути, преди някаква приятелка на мъжът на сестра ми да го стъпче, с всичките си четирсет-петдесет килограма. Тия жени стъпват като слончета! Започнах от нулата. Всъщност далеч под нулата. Наложи се да го взема вкъщи, за да си го човъркам. Отне около седмица, може и повече. Термично лепене на пластмасата, изглаждане на повърхността след това, подсилване на конструкцията с метални пластини, после подмених всички пружини с по-силнички - и без това имам една камара безполезни такива, колелцата бяха гладки - минах ги с пиличка, 45 градуса наклон, около милиметър навътре - левите и десните в противополовни посоки - станаха с лудото сцепление Стигнах даже до подробности като боядисване(за което бях критукуван - нямало усмихващи се жълти гъсеници на бели точки... искал съм да въведа племенника в заблуда -.- ). Естествено, имаше някои проблеми - преди се движеше около метър и половина, вземайки разстоянието за около половин минута, с гърчове все едно се намира в матрицата. Сега направо се изстрелва и преминава цяла стая по диагонал, отнасяйки всичко което не е два пъти по-тежко от нея(спокойно събаря полупразна половинлитрова бутилка Пепси или чаша с кафе). И се гърчи страшно А ако някой я пусне срещу теб имаш чувството че това е мутирала жълта хищна гъсеница на бели точки и те напада за да те изяде, помахвайки щастливо с антенките(на които има закачени лепенки "Signal Up", останали ми от някакви лаптопи ). Това го правя с лекота. Всъщност ми доставя удоволствие

Де факто удоволствието което изпитвам е несравнимо. На кантара са двете неща - някаква жена да ти каже че си единствен и невероятен, или тригодишният ми племенник да е ухилен до ушите, да бута сестра ми сочейки ме с другата ръка и да казва "Уйчо Ики - агосник"("Вуйчо Ники е магьосник", и на мен ми го преведоха, спокойно ). Познай кое ми допада повече...

И не е ли нормално след като си преживял поредица категорични неуспехи в една област, а си се опитвал все сили - да си признаеш че не ставаш за тази работа? "Не ставам" в случеят означава че бих подходил крайно скептично и бих изягвал да се захващам с нещото. Отплеснах се от темата вече...

Театрален вълк - да. Ето такова съм ужким... от мен се очаква да гледам лошо - гледам лошо. Очаква се да имам остри зъби, но да не хапя, да не гоня и рева. Да си пея:

"Девойче желаех,
поднесено във сос,
крехко и сладко, и сочно,
с две звезди в очите точно,
наместо коса - комета,
две да са - дайте ги и двете,
че умирам си от глад.
Бу-ху! Бу-ху!"(Дракона от "Мери Попинз")

...но да не ям девойки по двойки. Всъщност даже и по една да не ги ям. Тоест - или да подтисна това което съм(ако съм вълчо ) или да се правя че съм вълк, който подтиска това което е(ако не съм вълкоподобен...). И в двата случея не съм себе си - интересно. Защо? Понеже съм срещнал червена шапчица, а тя има нужда от вълк. Театрален. Колкото по-добре го играеш, толкова повече ще ти обеснява че си незаменимият вълк, единственият - насърчава те да не бъдеш това което си. Понеже трябва да си по-страшен от другите вълци, за да не те заменят

И интересно - като ти писне да си вълк, ами искаш да си съществуваш спокойно като това което си всъщност излиза че не се вписваш в декора. Сценариста е пропуснал да ти напише реплики... Заставаш пред червената шапчица, тя чака да й покажеш зъбите си, ноктите - да изпадне в екстаз от театралните ти заложби... пък ти какво? Поклащаш глава и я пускаш да си ходи. Тя вероятно си е помислила "а, не е вълк, ами някакъв статист... продължаваме разходката в гората, все ще се появи някой...".

Разбира се, колко по-лесно би било да си участваме в постановката и да не задаваме въпроси, ами просто да играем.