интересна темичка..

твърде обобщено---> и аз понякога пиша нещо, вярвам си, след известно време си казвам "абе ,какви са тези глупости, които съм написала " ...
или може би важното е , че стигаме до някакво заключение, нова истина за живота. а колко е вярна тя , това е друг въпрос...

а сега вече наистина по темата

няма нищо лошо в играта.. стига ти самият да си измисляш сценария... едновременно ( 3 в едно) --->....

и да не е прекалено еднообразно. защото наистина нещата са такива, каквито сами си ги направим.

вярно е, че дали ще си еднообразен зависи от това има ли основа за нещо различно. няма ли, нищо не може да се направи. една заучена фраза винаги се разпознава като такава. ако нещо не идва естествено... то просто не идва. изсмукваме си го от пръстите


по тази логика най-важното е да сме ДОБРИ СЦЕНАРИСТИ , за да водим действието в наш интерес.

НО... в крайна сметка... ако само играем.. и го правим постоянно. накрая толкова ще ни омръзне всичко, че или ще започнем да обвиняваме ""системата" или ще отидем в някой ъгъл да подремнем с надеждата да се събудим вдъхновени за следващото действие.

факт е ,обаче, че като не се замисляме... какви сме, кукли на конци ли сме, кукловоди.. дрън-дрън.... нещата вървят по-лесно и по -приятно. и ако изобщо можем да живеем като роботи хич и няма да мислим за такива... хм... глупости. има ли значение, щом се случва.
странно... фактически съм точно на противоположното мнение... за себе си. защото всеки действа по различен начин и няма лошо. всеки е различен и трябва да проявява различността си , дори това да означава да е като другите..

ами това е...