Ще се оплача, да ми мине (помогна, може и да не го четете )

Цяла нощ не можах да заспя... срещнах си червената шапчица

Сложно е... С една позната все се разминавахме напоследък и накрая се намерихме. Решихме да пообиколим и да се видим. Първо кафенце, после да хапнем малко, после коктейлчета... после да се поглезим - разходка и накрая още малко коктейли... и на последното място, вече попаднахме на червената ми шапчица.

Да споменем само, че и на двамата с моята позната ни беше омръзнало от глупости... тоест да сме сериозни. Понеже в началото на вечерта се случи няколко пъти да се опитват да ни занимават. Разни хора се появяват и почват "Ама ти не си ли управителката на еди-кое си..." или пък да я занимават по телефона "О, ама ти си с него сега ли, я го питай за компютрите еди-къде си..." и мацката изтрещя. Искаше да си почива... аз подкрепих. Взаимно изтрещяхме и достигнахме нива на простотия които иначе не бихме си позволили... Например - плащаме си сметката, при което мацката вади 2х50 кинта и ги бутва към сервитьорката. Аз вадя банкнота от 100, бутвам към сервитьорката, бутвам парите на мацката към нея. Тя бутва моите пари към мен, плъзва нейните към сервитьорката. И така десетина пъти ги рзменяме. Сервитьорката следи с поглед и не може да вземе решение чии пари да вземе, а пред нея се сменят 2х50, 1х100, 2х50, 1х100... Аз се обръщам към нея и казвам: "Ние ще си ги подаваме още малко, ела след пет минутки..." Връща се горката сервитьорка след пет минути и ни намира в смъртна хватка - заключили сме си всички възможни крайници в опит да си натъпчем парите един на друг по джобове, деколтета и където още може да бъдат натъпкани...

Като добавиш и как бяхме облечени - хич не се очаква несериозно поведение от подобни хора. Натопорчени сме с официални дрехи - костюми и рокли... а пък сме като детска градина. Ужас, ужас След като си извиних идиотското поведение, да продължим нататък...

Заминаваме за финално коктейлче(може би), към 1-2 през нощта. Как се влиза в заведението според вас? Ми лесно, как - хващаш мацката, вдигаш я и си я внасяш в заведението. Идеята беше да шашнем сервитоьрката с нещо от сорта на "Спешно, за коктейли, къде да я оставя?", а пък тя да добави нещо от сорта на "Светлината... да отида ли към светлината?" Всичко добре. Вдигам си я, успяваме да отворим вратата, влизаме... и аз си виждам червената шапчица. Седи си кротко не една маса наблизо с някакъв ръб. Сервитьорки наблизо няма. Не са се и затичали. Мацката дето я нося ме потупа и каза: "Носи ме към най-мекото сепаре, любов моя..." Пст. Я долу. Изтрополих я като чувал с картофи, добре че е като котките да си пада на краката Естествено после можеше да не ме влачи за ревера на ризата, все едно съм куче на каишка и да казва на висок глас: "Почваш да ставаш непослушен, ще спра да те обичам вече..."

Издънка голяма... Сега да сядам да й обеснявам за червени шапчици и Лисковци - няма време, нито пък ще ме разбере в каквото е настроение. Поръчахме си без да тормозим сервитьорката. Аз нали съм си лаком - мелбичка, плюс леко коктейлче, плюс една шепа карамелени бисквитки за кафе. Съществото до мен - коктейл с повечко твърд алкохол. Ми хубаво... Само дето аз използвам времето да си гледам червената шапчица. Тя пък ме гледа, щото аз я гледам. Оният с нея ме гледа, ама леко накриво. Добре че не съм като Монк и да отида да му изправя погледа.

Логично си отнесох лакът в ребрата и реплика с тъничък, миличък и възмутен глас: "Какво я гледаш, мене гледай". И нацупване тип: . За да има мир в селото заех позиция така че да мога да си гледам червента шапчица, а пък да изглежда че гледам моята позната с която дойдох. Отделих няколко секунди да се възхитя от рационалното си решение на проблема. После нов проблем - донесоха си ми мелбата. Огромна. С портокали, праскови, мандарини, банани, ябълки, кивита и какво ли още не... и сладолед. Огромно. Бати кефа. Познатата ми обаче почна с "искам черешката от върха". Аааа... Значи, не някоя от по-долу... Не прасковка или киви... Ами - черешката от върха.

Първият път се направих че не я чувам. Вторият път въздъхнах. Третия път й казах да си я взема като толкова много я иска... Оп, подробности. Искала аз да й я дам, не тя да си я взема. Уф. Ами как, като червената шапчица гледа? Изядох си още един в ребрата, придружен с репликата "Аре бе гъз(или беше "задник?"...уатевър), черешката ще се спаружи"(такава си е мацката по принцип много кефи като не нарежда теб ами някой друг...). А пък на червената шапчица явно й е интересно за какво се караме и гледа внимателно към нас(по принцип възроптавам гласно след ръчкане в ребрата).

Викам си "Ся ще метна черешката отдалече, аз съм точен... ". Набучвам черешката с една сабичка, тъкмо мисля как да я изстрелям и в този момент моята позната казва "Ааа...чакай да заема позиция..."... тръшва се и ляга в мен. Даже нямаше "Пази кайсийките". Възмутен съм! Вече някакси смисъла на "отдалеч" се губеше. Нямаше смисъл да рискувам да я уцеля по челото и после да изям още няколко в ребрата. Подадох си черешката нормално... Но едно зло никога не идва само. Трябваше после да почнем да си искаме резенчета ябълка, от ментовият сладолед, от каковият, от ягодовият, от тоя с кафето... Нещата си излязоха извън контрол.

Кулуминацията беше момента в който пуснаха "нашата песен"(сериозно, аз даже не знаех че е наша. Предполагам съм милионер? ). Както и да е... наложи се да играя пилон, около който моята позната да си танцува. Нищо че никой не танцува в заведението. Мога да кажа че не бях лош пилон... Успяхме да съберем погледите на всички мъже наоколо...

Тоест съвсем си отрязах билетчето за пред червената шапчица... Не ми хрумваше какво да направя за да замажа всичко което е видяла до момента. Естествено, съзнателно търсех причини и за да не се опитвам - казах си че това там до нея не е брат й или братовчед й, ами е приятелят й. Що да му развалям на човека настроението? И най-вероятно нейното? Сигурно са си щастливи заедно. Тая мисъл ме крепеше цели 10-15 минути. В крайна сметка червената шапчица стана видимо ядосана, обърна се и се изниза бързичко. Ония дето беше с нея доста нескопосано набързо извади някакви пари за сметката и тръгна тичешком след нея... май нещо се бяха сдърпали

И сега ми е криво. Не спах цяла нощ и си мислех глупости... Ето, олекна ми - доспа ми се Мерси.

ПП. Помислих че ще е егоистично да правя цяла нова тема за да заспя. Затова - хакай в старата Още има капцитет да поема дълги постове