Танцуващата в парка

[chill]

Името и е Христина-красиво,невинно и вдъхващо надежда,като нея самата. Тя бе от онзи тип хора,които се справят с всичко от раз и те карат да си мислиш,че винаги е прекалено лесно. Имаше дълги руси къдрици,отразяващи всеки нюанс на слънчевите лъчи,тъмни..абаносови очи,винаги влажни и блуждаещи,устните и бяха като че нарисувани от някой Ван Гог. А тялото и-изваяна от ръцете на стар майстор,цигулка.Звънък нежен глас,който обаче не търпи компроиси и талантът да описва с думи неуписуемото. Въобще Христина имаше от всичко по много, природата се бе поувлякла при създаването и.
Обичаше да танцува. С танц изразяваше себе си,намираше в него онова,което и бяха отнели. Тялото и грациозно се извиваше под нежния съпровод на музиката. Музиката,която влизаше под кожата и и караше клетките и да трептят от наслада. Танцът беше нейното всичко.
Всеки петък малко преди залез излизаше на главната алея в парка пред фонтана и просто се унасяше в стъпките. Отстрани гледката бе трудна за описване. Красиво момиче чертае фигури във въздуха,а фонтанените капки образуват воал около тялото и. Вятърът си играе с русите и къдрици и сякаш размива точките по избелялата и рокля. Наслада за окото.
Всеки петък и той излизаше на главната алея. Най-добрият и единственият и приятел. Петър беше актьор в театърът зад фонтана. Около 2-3 гдини по-голям от нея с винаги замислен поглед и много странни зелени обувки. Запознаха се доста случайно пак на онази алея и оттогава посрещаха краят на седмицата заедно.
-Беше прекрасна. А като направи онова новото движение направо зяпнах-
-Здрастиии. Благодаря,добре,че не мога да те видя Е, днес на кафето или чаят беше ред?
- Всъщност имам нещо по-интересно. Ела.Хриси беше загубила представа за времето,но трябва да са вървяли около половин час, докато приятелят и най-после реши да забави крачка. Не знаеше къде са,но във въздуха се разнасяше аромат на окосена трева.
- Кажи ми,най-после какво правим тук. Знеш,че мразя изненадите- -Казах ти аз,че това твое любопитство ще те погуби ама тии... Виж преди да разбереш защо промених традицията с чаят и кафето трябва да поговорим. Знаеш колко много означаваш за мен нали,знаеш,че промени живота ми и че те обичам..
-Този разговор не ми харесва
-Остави ме веднъж поне да се доизкажа без да ме прекъснеш, а?-прошепна и в ухото и стисна дланта и. Разказах ти за новата постановка,която подготвяхме толкова много в театъра, нали. Режисьорът най-после обяви,че вече можем да започнем да я играем.- -Това е супер,само колко много кофеин изпихме заради тази постановка. Кога я пускате,този път искам да съм най-отпред,само да ме набуташ пак на балкона..
- След седмица,всъщност премиерата е другият петък.- - В Нрадния ли пак-
- Ъмм, Театърът на Чарли-
- На койй??? Mислех си, че знам всички театри ..
- Знеш ги
- Е,явно не ги знам-
- Този...хмм,този е в Пловдив.
- Пловдив ли,значи заминаваш-
- Да
-За колко време
-Завинаги
Тук тя направи изражение, достойно да прослави всеки фотограф,успял да го улови
-Как така,ъъ моля,не можеш...ъъ каквоо
-Чакай,чакайй. Успокой се,знаеш колко обичам този пуловер
-Напусни! Ти си толкова талантлив,всеки театър бил дал мило и драго да играеш в него
-Не е в това въпроса и ти го знаеш. Доведох те тук,за да ти разкажа за последно какво виждам. Запомни го добре,защото може би ще мине време докато си намериш друг Пешо,които ще ти описва петъчните вечери. Залезът днес е повече от прекрасен,почти като онзи на 25 април. А колко много птици има в небетоо,рисуват почти същите фигури каквито и ти,докато танцуваш. Можеш ли да чуеш песента им? Долу на площада тъкмо е свършила постановката,мисля че трябва да е “Хъшове”, хората излизат на талази,сякаш все още вглъбени в онзи свят,който досега са гледали. Има много младежи,казвам ти театърът отново излиза на мода. А на нашата пейка сега седи една влюбена двойка. Момичето е много красиво,даже малко прилича на теб. Смее се,чуваш ли..влюбените на всичко се смеят. И онзи бивш спортист отново тича,каква воля има тоя човек само! Имам чувсвото,че познаваме по-добре тези хора,от нас самите.Дали знаят въобще за съществуването ни? Те са готини,сигурен съм че сред тях се крие твоят Пешо.
- Моля те...
- А не,знаеш колко мразя това. Не спирай да танцуваш,никога. Ще идвам да те гледам,обещавам.
Година по-късно всеки петък едно красиво,русокосо момиче изливаше душата си в красиви форми под съпровода на нежна музика и свежи фонтанени капки. После сядаше на пейката си и си представяше залеза А едно момче със странни зелени обувки всеки петък описваше своите нови познати-непознати от парка и изпращаше брайловото писмо по пловдивската поща

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

:/ Не ми хареса ...