"Бай Ганьо - неосъществимият европеец"

[kamelchety]

Помогнете плс трябва ми за класното :S

[TEARS]

Доскоро мислехме, че Бай Ганьо е плод на една епоха, отминала и забравена, и добродушно му се надсмивахме. Оказа се обаче, че разбралият истинската сила на парата Алеков герой, научил се да печели чрез гешефти и далавери, никога не ни е напускал. Той е мимикрирал според ситуациите на отделната обществено-политическа формация. Притаен, замаскиран, изчакващ… и отново, и отново появяващ се, за да се развихря в истинската си същност.
Бай Ганьо никога не е бил сам- убеден, че времето работи за него, че и бъдещето му е отредило пак да бъде главен герой, пак да се носи над обществения и политическия живот със злостния си присмех над излъгания и онеправдан народ: “Кесийката, кесийката- ето где е всичката премъдрост!”.
Някога Бай Ганьо тръгна по Европата – с антерийката, червения пояс и калпака, целият вмирисан на гюлово масло; с претенции, несъответстващи на възможности и култура. Цивилизованият свят го посрещна повече с изумление и снизхождение, отколкото с възхищение.
Днес Бай Ганьо се запъти не само към Европа, а и отвъд Океана- с лустросани коли и облечен от Версаче. За съжаление не остави байганьовските си маниери: “та те малко ли са ни лъгали, да видим сега как ние можем да ги излъжем”. Цивилизованият свят обаче гледа да стои доста далечко от него. Цивилизованият свят до съвършенство е овладял науката “куртоазия”, но Бай Ганьо не разбира подтекста и се натиска да влезе навсякъде.
Алековият Бай Ганьо от края на 19 и началото на 20 век с обществения си идеал “Пътища към богатство и власт” сякаш написа настолната книга за днешния Бай Ганьо: за алъш-вериша; за гешефта; за търговийката с недоброкачествена стока; за това как да докопаш кокала и да не го изпуснеш докрай време; за това как се правят избори и как се управлява общественото мнение…
И днешният Бай Ганьо прегърна съветите му, без да си даде сметка какво е станало с цивилизования свят през това време. А този свят бе проумял една голяма истина- остави ли се само на байганьовците, с него е свършено. И той превъзпита своите байганьовци- те станаха коректни бизнесмени, които плащат до 80% данъци на своята държава. Иначе биха останали генерали без армии.
А нашият Бай Ганьо си я кара постарому. На него не му трябва държава, не му трябват армии, не му трябва нищо!
Над кого ще властваш след време, Бай Ганьо Български?! Светът няма да те приеме! А собствената ти държава, благодарение на твоята дейност, ще бъде превърната в безкрайна пустиня! Та нали “човекът е обществено животно”? Затова още преди десетилетия цивилизованият свят прозря, че човечеството трябва да се подчинява на Космическия разум!
Знаеш ли какво е “Космически разум”, Бай Ганьо Български? Човешки разум?!

[TEARS]

С творбата си „Бай Ганьо” Алеко Константинов се присъединява към една от двете основни линии в българската литература-критическата,разобличаващ� �та.Образът на Бай Ганьо-ярко постицение на критическия реализъм,се превръща в унищожително разобличение на епохата на първоначално натрупване на капитала,когато под ударите на зараждащите се капиталистически отношения загиват утвърдени нравствени и духовни ценности и се зараждат новия светоглед и морал на господстващата класа.Но образът на Бай Ганьо надхвърля рамките на епохата и творбата,за да се утвърди като дълготраен носител на някои актуални днес черти,като постижение на Алековия идеал.Той претърпява онази метаморфоза в читателското самосъзнание,която в литературата се определя като вторична фолклоризация.
Образът на Бай Ганьо въплъщава историческиет и национални особености на даден социален тип,на „рицаря на първоначалното натрупване на капитала”,както го определя Димитър Благоев.Но той е много по-дълбок и сложен образ,явление в българската литература,която до този момент предимно величае и разкрива героичното и прекрасното.Той е сложен комплекс от психиески,културни,конкрет но-исторически и общочовешки черти.Неговите корени са заложени далеч по-рано от епохата,чиято рожба е той.Още Христо Ботев пише в една своя статия,за някои смешни,скръбни и „даже възмутителни” черти,които се проявяват през Възраждането на изостанали в своето развитие народи.
Не случайно в своя пътепис „До Чикаго и назад” Алеко за първи път рисува образа на бъдещия си герой на фона на капиталистическата действителност в Америка.Още там той го свързва с „нашата прокопсана аристокрация”,за да го разгърне по-кусно в едноименната си творба като образ-тип за зараждащата се буржуазия,носител на нейните национални и социални особености.Образът на Бай Ганьо е образ,даден в развитие.Различен е той като художествен образв условно разграничените първа и втора част на творбата.Но в цялото произведение той остава правдиво изображение на класата си,на нейните исторически,национални и социални черти.Непринудено и артистично Алеко въвежда своя герой в творбата,насочва го по пътищата на Европа,за да го представи с онези негови черти,които все още будят смях,макар и често горчив,снисхождение,макар и често съпроводено със срам и дори негодувание.Тук героят разкрива онези свои класови особености,които са все още в развитие,доловени от прозорливия ум,от неподкупната съвест на писателя.И в това е истината за ролята на твореца,за неговата способност да улавя зараждащата се тенденция в развитието на действителността.В Европа Бай Ганьо показва простотата и лакомията си,алчността,грубостта и политическото сио хамелеонство,хитрината и лукавството си.Но основна негова черта остава келепирджилъкът-особеност,която ще се развие,за да се превърне на българска почва в безогледно капиталистическо ограбване,в брутален стремеж към лична изгода и забогатяване.В първата част на творбата писателят все още се шегува със своя герой,поставя го в кумични ситуации,пораждащи смях като емоционален израз на Алековия хумор,който е външен,ситуативен,резултат от противоречия м/у форма и съдържание,цели и действия,представи и действителности.Много от чертите от образа на Бай Ганьо са резултат от изостаналостта на нашата бржуазия-Бай Ганьовото самочувствие,което няма покритие,неговата културна изостаналост,така ярко изразена в сцените в банята,в операта,у Иречек,недоверчивостта и лакомията му,склонността да омаловажава постженията на европейската цивилизация.Навред в Европа Бай Ганьо се движи в своя атмосфера,обгърнат като в броня,през която трудно може да проникне чуждото културно влияние.Но наред с това още тук той разкрива своята алчност,политическото си хамелеонство,буржоазното си патриотарство,които са типични за класата.Все още несигурно изказаните мисли пред Иречек са доказателство за стремежа към политическа власт като средство за забогатяване,който по-късно добива драстични размери.Пиянските възгласи във влака на път за Прага са само един от начините за изява на буржоазното патриотарство,както навсякъде в творбата и тук патриотичния възторг се проявява в съвсем незначителни ситуации и е лишена от съдиржание и форма.Много точно Алеко Константинов е употребил тук глагола „угощаваше”.
Завърнал се в България,героят действа като напълно оформен представител на класата си.Той вече не произхожда от народа,а стои над него.Скромно изявените мисли и неизбистрените още класови цели сега са се превърнали в същностни особености на един типичен за класата мироглед.Бай Ганьо вече не е смешен,той е страшен,защото се е превърнал в сила,в герой на епохата,защото има свои последователи и достатъчно възможности,за да побеждава и властва.Той вече прави избори,издава вестник и става идеолог на класата си,участва в делегации,в дворцови приеми,пише писма.Алеко в присъщия нему идеализъм,безкористност,на пълно се конфронтира от своя герой,станал опасен в своите действия.Образът на Бай Ганьо се разкрива в саркастична светлина.Авторовата ирония е вече пределно остра,воюваща.
На критическия релизъм е присъща дълбочина на изобличението.Силен критически патос въплъщава и образът на Бай Ганьо,който се разкрива със своите смешни и страшни страни винаги през авторовия поглед на хуманист,демократ и борец за чисти нравствени идеали.Алеко сам изповядва своите естетически принципи и необходимостта в конкретната историческа епоха „да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна”.Критическата сила на това авторово изобличение е породена от дълбоките несъответствия м/у високите граждански,обществени,нрав ствени идеали на твореца и капиталистическата действителност.
В първата част на творбата образът на героя се разкрива с някои основни свои черти,които авторът отрича със средствата на хумора в много поредни сцени.За това помага формата „разказ в разказ”,която Алеко използва.Два различни плана характеризират действията на героя.Единият-това е планът,в който действа сам Бай Ганьо,а другият план е този на разказвачите-млади хора,близки в своите идеали до самия Алеко Константинов.Именно чрез тяхната реч,чрез техния поглед образът се възприема с неговите смешни черти.Много по-цялостно се разгръща образът на Бай Ганьо във втората част на творбата,в която действията на героя водят до пълното разграниаване на автора от него.Страшен в своя цинизъм,грубата си власт,в бруталността си,Бай Ганьо тръгва със своята армия от освирепяли „избиратели” да прави избори.Авторовото разобличение се постига тук със средстрвата на безпощадната сатира,стигащи до натурализъм описания на кървясалите изпъкнали очи,на бабаитските движения и пози,на провокаторските погледи на предвожданата от героя войска.Въплатените в образа на героя авторови идеали открито се сблъскват с низките идеали на Бай Ганьо и неговите последователи.Оттук произтича и силата на критическия патос.В тази втора част на творбата героят вече открито изявява своя мироглед и с присъщата на Алековите герои увереност:”Идеали!Бошлаф!� �.Неговия идеал и стремеж вече е личното доволство,което се постига с пари и власт.Разбрал характера на времето си и успешно пригодил се към него,Бай Ганьо използва всички възможности към своята цел.
Силата на образа,дълбочината на внушенията,които той поражда,дължащи се на авторовото психологическо проникновение,на пластичността в изграждане на характер,сцени,действия,оп� �еделят Бай Ганьо като образ-ярко постижение на Алековия талант,като недостижимо завоевание на националната ни литература.Психологическа� �а убедителност на образа до голяма степен се определя от неговата реч,изпъстрена с турцизми,чуждици,думи и изрази от ниските стилни пластове на езика.Тя е доказателство за артистичната способност на Алеко мойсторски да характеризира героя чрез речта му,да отразява нюансите на неговата психика,на душевното му състояние и да го разобличава.Неповторим е творецът в умението си да разкрива битовата достоверност на средата,в която действа Бай Ганьо.За разлика от подробните описания,които Гогол прави,Алеко с умение щрихира средата чрез думите,действията на самия герой.
Липсата на единство във времето и мястото на Бай Ганьовите действия,неадекватността в облекло и портрет,могат да се възприемат единствено като художествена особеност на творбата,като плод на Алековото художническо виждане,на ярко майсторство.
Образът на Бай Ганьо-плод на мирогледа и светоусещането на Алеко,е контрастен на образа на своя създател,въпреки честото отъждествяване на двамата от съвременниците на твореца.Възприел го с неговите смешни черти вя първата част на творбата,писателят на места максимално се доближава до своя героя,слива неговите и свои мисли,достига до прозрения на хуманист и нравствено чист човек,в които почти оправдава Бай Ганьо.Във втората част Алеко рязко се различава от своя герой,видял го в истинската му същност,в цялата му сила,избухва надежда да му въздейства.Дълбокият разрив м/у герой и автор надхвърля рамките на творбата и позволява да се говори „единствен в литературата двубой между автор и герой”,както го определят критиците.
Силен в своята виталност,дълбочината на своите характерни черти,Бай Ганьо се е превърнал в нарицателен образ,в носител на общочовешки и дълготрайни особености.Всичко това е резултат отъ мощта на образа като ярко постижение на българският критически реализъм.

[TEARS]

Алеко Константинов е един от първите творци, които запознават българския читател с “чуждото” – Европа и Америка. В пътеписа “До Чикаго и назад” и представителната творба “Бай Ганю”, писателят представя две съвършено непознати за българина култури – европейската и тази на “новия свят”. Ако в първото произведение авторът описва с възхищение и емоция видяното в Америка, то във второто той представя културния сблъсък и проблема на обикновения българин в чуждия свят с помощта на героя си Бай Ганю. Културният сблъсък и различията на Ганю Балкански в Еропа са представени най-ярко чрез невежеството, схващането, че всички европейци са му врагове, нахалните и недостойни “тактики” за справяне с чуждото и отношението на чужденците към него, вариращо от насмешка до съжаление.
Според Бай Ганю по-добри и по-велики от българите няма. Той не признава културния и икономически напредък на европейските държави не защото такова е компетентното му мнение, а защото не е достатъчно образован, за да го оцени. “Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде...” – още в първа глава “Бай Ганю пътува”, и то само в една реплика, отношението на българина към “чуждото” и различно е достатъчно красноречиво. В тези три изречения читателят се сблъсква с невежеството, необразоваността и желанието на героя да не влиза в контакт с чужденците, за да не го излъжат или подмамят, поради неоснователното му и наивно схващане, че всички европейци са му врагове. Тъй като Бай Ганю не познава чуждото изкуство и история, защото е необразован, той не може да разпознае различността, което го прави и нечувствителен към това, което може да получи. Следвайки този принцип, българинът принизява и отрича чуждото, преди да се запознае истински с него. Разглеждайки Бай Ганю като един събирателен образ на целия български народ, обединил в себе си различни негативни черти, читателят достига до някои тъжни заключения относно културната изостаналост и проблемите, които робството е оставило в мисленето и иделогията на голяма част от българския народ, особено този в малките градчета и села. “На, заповядайте, разтрийте си, хе, хе, хе, по български! Не, не, разтрийте, слушайте мене и ще видите какво нещо е. Е, вий знайте: насила хубост не става. Чакайте аз да си разтрия, че да ви покажа какво се вика супа.” – при посещението си у Иречек, Бай Ганю на няколко пъти се опитва да покаже, че знае много, и си мисли, че хората могат да научат много от него. Със заповедното “слушайте мене”, свързано с едно най-обикновено разтриване на чушка, Бай Ганю отново показва невежеството и липсата на истинско образование като един основен проблем. “Ама все ще ви пречат, знам аз. Я чакай да ги взема в другата стая - и посягва да ги вземе, но домашните любезно се съпротивят. - Мигар ме е страх, не, ами така, рекох...” – отново при посщението у Иречек, Бай Ганю отхвърля любезността и предложенията на майката, основани единствено на възпитание и култура. Когато майката на Иречек му предлага да му преместят дисагите в другата стая, за да не му пречат, българинът категорично отказва, тъй като смята, че те по-този начин целят единствено да го ограбят. Чрез това си негативно отношение към домакините, Бай Ганю отново показва единствено невежество и непознаване на елементарните порядки на възпитание, като по този начин той предварително обезсмисля контакта си с чужденците. Той не встъпва в никакви отношения с тях, което го оставя и херметически затворен за околния свят.
Проблемът на българина в чуждия свят е предствен и по-начина, по който той се “справя” с чуждото, или, с други думи, “тактиките” му за оцеляване в този нов свят. Тук самата дума “тактика” показва дребнавост и едно низко и недостойно поведение. Паразитничето и посредничеството чрез своето е един от най-често срещаните начини за оцеляване, които героят на Алеко Константинов използва. Това именно е и причината за посещението у Иречек, това, че го чувства като свой. “Не ме ли познаваш? - припомня бай Ганьо, като смесва ту "ви",ту "ти". - Вий нали бяхте министър в София?” – според Бай Ганю дори и хора, които просто са пребивавали в България, са “свои”, дори и да не е имал личен контакт с тях. В случая Иречек е бил министър в София, а Бай Ганю обикновен гражданин; въпреки това, той не се свени най-нахално да се настани у тях. Друг начин за справяне в чуждото е вече споменатото отричане и разглеждане на чуждото като малоценно, както и “справянето” с другото, демонстрирайки своята другост. Това поведение демонстрира желанието на малката нация да бъде откроена и забелязана във вече оформения свят. “Ето де съзнава човек бледността и бедността на езика! С какви думи, с какви междуметия, с какви препинателни знакове, най-сетне с какви музикални ноти е възможно да се изобразят тия мляскания, грухкания, смъркания, тракания, цъкания, смукания, които като град се сипят от бай Ганя!” – употребата на “езика на тялото” в случая е достатъчно красноречив пример, в който българинът демонстрира своята другост. За съжаление, демонстрирайки другост, Бай Ганю показва единствено негативни качества, което отново навежда на идеята за изостаналостта на България в културен аспект и невъзможността да подходи по друг начин в дадена ситуация. Друг “защитен механизъм” е това, че Бай Ганю винаги държи дисагите си до себе си и се опитва по някакъв начин да ги закрепи към себе си. Това показва затвореността и древната идея за възприемане на тялото като крепост. Всички “спасителни” тактики на Бай Ганю показват позицията на България в европейската общественост и това, че тя е винаги в тежката позиция да наваксва.
Отношението на чужденците към Бай Ганю и това как те се отнасят и какво мислят за него, също играят основна роля в очертаването на проблема за българина и неговата среща с чуждия свят. Главен момент е главата “Бай Ганю в банята”. “Немците окаменяха на местата си. Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, не постъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление.” – когато Бай Ганю скача във водата, хората около него онемяват. Българите се страмуват, а чужденците не¬ знаят как да си обяснят поведението му. Това ги отблъсква донякъде и те не се и опитват да го опознаят, изпитват единствено съжаление. Въпреки това те нямат достаъчно време, за да си изградят отрицателно отношение. “Иречек едва ли се е съмнявал, че гостът му разбира "тия работи".” – заключителното изречение от главата “Бай Ганю у Иречека” показва културното пренебрежение на образования чужденец към българина. Макар и изговаряйки толкова много приказки за консерватори и либерари, Иречек ясно забелязва, че събеседникът му няма ни най-малко понятие от същността на това, за което говори. “Касиерката му подава усмихнато остатъка, бай Ганьо се впива в нея с маслени очи, поемва парите и с една своеобразна кашлица си изказва чувствата. Тя прихва от смях, бай Ганьо, възхитен, засуква си левия мустак и си заклатва главата.” Макар и по-рядко, поведението на Бай Ганю предизвиква и смях у чужденците. Това се случва обаче само в много по-безобидни ситуации, тъй като възпитанието на чужденеца не би му позволило да се подиграва гласно на някого, той по-скоро би го съжалил.
“Бай Ганю” е най-яркият пример в българската литература, който представя културния сблъсък на българина с чуждото. За съжаление, този сблъсък произлиза от културната изостаналост на българския народ, породена от вековното турско робство, оставило морални щети в развитието и идеологията. Поведението на Бай Ганю в Европа представя липсата на образование и невежеството по отношение на етика и възпитание. Проблемът на българина при срещата му с чуждия свят идва именно от липсата на тези качества, която превръща цялото му пътешествие в едновременно комична и тъжна история.