-
Мега фен
След всичко..
След всичко тя сама остана..
до нея никой не застана..
От спомените белязана..
от отчаянието смазана..
Той я забрави..
не може тя път да си проправи..
през тъгата и сълзите..
които се стичат ли стичат от очите..
Верните приятели..
се оказаха по-верни предатели..
Разочароваха я те..
накараха я да се чувства зле..
Тя изгуби своя смисъл..
от живота кисел..
отказа да се бори вече..
и на никой дума не изрече..
Остави се на течението..
забрави какво е значението..
Понесе се..
Пренесе се..
Но гласовете в главата й закрещяха..
Като славей пропяха..
Имало надежда..
но твърде нереално това за нея изглежда..
Тя не вярва вече..
отнася се надалече..
А как преди света мечтаеше да спаси..
Доброта сърцата да краси..
Мечти отдавна няма..
Душата й - бездънна яма..
Не вярва вече в себе си дори..
Огънят в очите й вече не гори..
След всичкото страдание..
и пълно отчаяние..
Потъва примирено..
в река от болката на сърцето й стаено..
-
''Имало надежда..
но твърде нереално това за нея изглежда.. ''
това ме грабна.
Правила за публикуване
- Вие не можете да публикувате теми
- Вие не можете да отговаряте в теми
- Вие не можете да прикачвате файлове
- Вие не можете да редактирате мненията си
Правила