90's kids :D

[hardball]

Аз все едно им знам егн-тата на всичките

[afterforever]

Те си ги бутат във всяка удобна минута, аз да не мислиш, че съм ги проверявал

[Jesus]

а не става дума за мен аз на 23 април направих 20 и се оказа че имам доста спомени от това време, даже си спомням как си правехме пуканки със свинска мас и то в огромни количества по 3-4 кофи

[hardball]

Чакай и аз да се похваля: тая година правя 18.
Остарях

[afterforever]

Е то и аз ставам след 10 дена на 18, ама май не съм за тая тема.. шото тука... да.. малко ъ-ъ не в

[Jesus]

Е ама друго си е на рожденият ми ден да имаш имен ден

обаче в другите форуми има доста да пишат докато стигнат големината на темата ни

[UnaBletoLoVeU]

Не съм чела последните 10 стр, че ме карат да ставам, ама тъкмо се сетих за Клиника на 3тия етаж. Тооолкова го обичах това. Също исках да се оженя за мъжа на Лечителката (че й забравих името)

[PIF]

^^Доктор Куин Лечителката!


помня че хвърчах из нас с някакви лепенки и бинтове, баба беше най-потърпевшата от цялата работа
...бях се вкарала многоо във филма

[afterforever]

Аз помня една серия, дето едно момиче беше изнасилена...

[afterforever]

Улица Сезааааааааааааам

[gsh]

Обаче тогава дебели деца нямаше! Единственото дебело дете в училището беше това на директорката, която също беше адски дебела. А другото дебело дете беше сина на шефа на полицията

Точно, вече го споменах. Всички играхме футбол, баскетбол независимо дали на някои не им се отдаваше

[Jesus]

ами попай моряка и олив ойл :Д

[Blab]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=YDJxnoWNQ40[/youtube]
Повечето от тези неща присъстват и досега в живота ми, така че не тъжа много, много.)

[PIF]

абе някои от нещата, дори повечето, които споменавате, не са били толкова отдавна, айде моля ви се!

[Kya]

Добра тема. Но за жалост нямах нервите да я прочета цялата, че ми се насълзиха очите.... Никога няма да се върне, защото никога повече няма да бъдем деца отново. Всеки един си помни детството. Ние, както ти се изрази "децата на 90те" ще го помним с изброенте от теб неща. Децата които живеят сега ще си го помят с други подобни, но ти определено ме вкара във филма. Явно всички сме били и сме усещали в една атмосфера. Описа нещата точно как аз ги помня. А сама забеляза сигурно също така как като "порастна на външен вид" леличките и чичковците и "каките и батковците" вече не ти щипят бузките и не ти се радват, а те гледат злобно и завистливо или подигравателно...а ти се усещаш все същата... Вече никой не ти се усмихва по улиците...иска ти се примерно да се пуснеш по пързалката (прост пример), но не можеш защото ще ти се смеят връстниците ти "порастналите"..... Колкото по - възрастен става човек толкова повече се ограничава. Ти каза че тогава беше по - яко от сега. Времето е едно и също само ние се променяме. Децата в момента им е също толкова яко колкото и на нас ни беше. Само като си спомня и ми се плаче... а и как не осъзнавах че това не е вечно... Хората са превърнали света в някакво безумие... Отначало всичко розово и красиво, всичко е добро и слънчево, всички ти се усмихват, на всички казваш "приятели" без да се поколебаеш, а после си принуден да се състезаваш с тия хора, да се мериш с тях... Абе не знам... Вече не мога да кажа че имам "приятели", защото приятели няма! Казвам ви че ако сега предложа на най-добрия ви приятел 10милиона примерно ще ви продаде. Съдя по себе си без да ме е срам че аз ще го направя! Но преди...преди давах всичко за тях... След като разбрах какви са хората (когато "порастнах" така да се каже) изтинах...убиха ми чувтсвата, най - вече съвестта. В този свят място за съвестни хора няма. Който има съвест само се преебава мислейки си че прави добро... Всички сме гадни и зли. На едни им липсва съвестта на други милостта примерно... Шибано сме устроени. И винаг гледаме в паницата на другия каквито и да сме. Все завиждаме и искаме повече, а системата се възползва от тоз наш недъг така да се изразя и прави обувки за 300 лева (най - прост пример), които всъщност струват 20лв. Според мен просто ни тестват до колко оглупяваме. Вместо да просперираме с времето (не само 1 свят побран в един човешки живот, а и такъв на цяла цивилизация) деградираме тотално и прогресивно.
Както винаги мога да говоря адски много но реших да спра, че офтопика ме подгони. Просто нещата са свързани. Благодаря на тези които ще прочетът поста ми и ще помислят над него. И все пак ако говоря неща които са ясни на всички КВО ПРАИМ ПО ДЯВОЛИТЕ???

[XceSS]

Ето го батко бе
http://zamunda.net/details.php?id=50174&rated=1

[Blab]

Kya, толкова по-зле за всички! Аз пък не го искам това, ще си "мисля, че правя добро" докрай.;

Тостера го спечелих на касетка, като събрахме с мама 100 талончета от в-к "Сега".)

[5StaR]

97
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=5b5JXosNTYY&feature=related[/youtube]

[EarthShaker]

супер яката тема... колко спомени нахлуха в главата ми

[5StaR]

М Raybeez то предаванията са само част от всичко..
Аз примерно се сещам как ритахме на поляната ( на която в момента има "елитно" кафе..) рани, падания, кървища , балканчето ми.. криеница, стражари и апаши и тн... Имам чувството, че децата в днешно време просто "нямат детство"

[EarthShaker]

Виж, нормално е ценностите да се изменят... поколенията от 70те примерно кво ли ше кажат? а от 60те..? Всяко нещо с времето си това беше нашето време

[TheSadGirl]

аз пък одеве, ровейки в гардероба се сетих за белите ризки с дантелените якички .. или пък якичките дето баба ми ги плетеше от списанията ..

[hardball]

Не мисля, че си спомняме само предаванията по ТВ-то, аз лично поне имам супер мн други спомени. Ключа на врата ест.
Ние в махалата крадяхме люляци (От Дончева, лол) и ги продавахме, а с парите си купувахме бонбони и тебешири
Играехме на народна топка на пицария "Дани" на главната (от 5-6 години вече е магазин за мъжка конфекция) и ходихме да пишкаме/пиеме вода без пари, защото сервитьорките ни познаваха
Манията по ролерите, дето един чифт го носиха всички, които можеше да им се побере крака, защото не знаехме тогава кой номер обувки носим, лол :Д
Белези- от катерене по джанките, от катерене по футболните врати (паднах си на главата на чакъла веднъж, лол. бая кръв съм оставила на чакъла пред 90-то СОУ ), докато гониш кучето или бягаш на стражари и апаши
Да тичаш в махалата бос с обувки провесени през врата, защото няма да ти вземат други до края на лятото, а тея са пред разпад, лол :Д
кИфтета и торти от кал, един кашон или хамак, една топка и камъни и дървье и това за над 10 деца им запълва и фугира лятото :Д
Да се научиш да скачаш на ластик, да плетеш рибена кост, да караш колело, да въртиш обръч, бандите с тайни пароли и щаб-квартира, колажите с есенни листа, боя със снежни топки (пак по банди) и т.н.
Дори уличните кучета бяха впрегнати в игрите, грижихме се за тях и ги кръщавахме и какво ли не.

Въобще не е било само за ТВ-то.

[Kya]

Добра тема. Но за жалост нямах нервите да я прочета цялата, че ми се насълзиха очите.... Никога няма да се върне, защото никога повече няма да бъдем деца отново. Всеки един си помни детството. Ние, както ти се изрази "децата на 90те" ще го помним с изброенте от теб неща. Децата които живеят сега ще си го помят с други подобни, но ти определено ме вкара във филма. Явно всички сме били и сме усещали в една атмосфера. Описа нещата точно как аз ги помня. А сама забеляза сигурно също така как като "порастна на външен вид" леличките и чичковците и "каките и батковците" вече не ти щипят бузките и не ти се радват, а те гледат злобно и завистливо или подигравателно...а ти се усещаш все същата... Вече никой не ти се усмихва по улиците...иска ти се примерно да се пуснеш по пързалката (прост пример), но не можеш защото ще ти се смеят връстниците ти "порастналите"..... Колкото по - възрастен става човек толкова повече се ограничава. Ти каза че тогава беше по - яко от сега. Времето е едно и също само ние се променяме. Децата в момента им е също толкова яко колкото и на нас ни беше. Само като си спомня и ми се плаче... а и как не осъзнавах че това не е вечно... Хората са превърнали света в някакво безумие... Отначало всичко розово и красиво, всичко е добро и слънчево, всички ти се усмихват, на всички казваш "приятели" без да се поколебаеш, а после си принуден да се състезаваш с тия хора, да се мериш с тях... Абе не знам... Вече не мога да кажа че имам "приятели", защото приятели няма! Казвам ви че ако сега предложа на най-добрия ви приятел 10милиона примерно ще ви продаде. Съдя по себе си без да ме е срам че аз ще го направя! Но преди...преди давах всичко за тях... След като разбрах какви са хората (когато "порастнах" така да се каже) изтинах...убиха ми чувтсвата, най - вече съвестта. В този свят място за съвестни хора няма. Който има съвест само се преебава мислейки си че прави добро... Всички сме гадни и зли. На едни им липсва съвестта на други милостта примерно... Шибано сме устроени. И винаг гледаме в паницата на другия каквито и да сме. Все завиждаме и искаме повече, а системата се възползва от тоз наш недъг така да се изразя и прави обувки за 300 лева (най - прост пример), които всъщност струват 20лв. Според мен просто ни тестват до колко оглупяваме. Вместо да просперираме с времето (не само 1 свят побран в един човешки живот, а и такъв на цяла цивилизация) деградираме тотално и прогресивно.
Както винаги мога да говоря адски много но реших да спра, че офтопика ме подгони. Просто нещата са свързани. Благодаря на тези които ще прочетът поста ми и ще помислят над него. И все пак ако говоря неща които са ясни на всички КВО ПРАИМ ПО ДЯВОЛИТЕ???

капитализъм,майна.

Слабо... Прекалено политически си настроен. И по комунизма е било така. Хората са едни и съши говеда.. Обясни ми защо забравят какво е да си дете? И защо отношенията на възрастните хора по между им не е както на децата? м?

[guinessgirl]

лол,колко голяма станала темата.

хубаво беше,дам.
аз обаче до колкото си спомням почти не гледах телевизия,по цял ден бях навън с децата от квартала и играехме на криеница най-вече,футбол,народна топка,седже,карахме колела,катерехме се по дърветата,играехме си на войници,трошехме стъкла.