Къде започнахме и къде сме сега... една тъжна история

**moonlonely** · 05-03-2009, 19:06

Ще започна отначало.
Беше Великден и с приятелката ми бяхме в къщата на баба й, където се беше събрало цялото и семейство.

Чукахме се с яйца, ядохме козунак и се забавлявахме общо взето но не само заради този празник, а и поради една друга много специална причина за нас двамата. На този ден навършвахме и точно 3 години от началото на нашата връзка. Още помня, когато я срещнах в 12 клас на една екскурзия. Беше любов от пръв поглед и двамата го осъзнавахме. Влюбихме се и от тогава не сме се разделяли никога, най-много за 3-4 дена.
Както и да е. Беше Великден и се забавлявахме,а и на другия ден бяхме решили да се разходим с москвича на баща ми за няколко дена до някое градче на черноморието, по случай годишнината ни.

Пътувахме, забавлявахме се и всичко общо взето беше перфектно.

Гледахме залеза заедно, бях там и чувствах че това е любовта на живота ми, че искам да прекарам всеки миг с нея, да изживея всчко чувство с нея. Не ме интересуваше че е от бедно семейство или че не прилича на манекенка. За мен тя бе най-красивата, най-умната.
Гледах я в очите и бях сигурен че тя изпитва същото.
Мислех че ще сме заедно завинаги. Че за такива моменти си струва живота.

До тук всичко беше перфектно. Върнахме се в хотела и решихме да отидеме на някоя среднощна дискотека, понеже по принцип не сме големи купонджии и двамата та да се позабавляваме малко. Имаше някакво парти на плажа, силна музика, малко пиене за влизане в ритъм с тълпата. Беше голям купон, а и се кефехме още повече, понеже както казах не си падаме купонджии двамата.

И ето тогава стана немислимото. Изгубих я за малко в тълплата, и след малко какво гледам? Тя се целуваше с някакъв непознат. Просто така се целуваха, а аз гледах с увиснала уста и не знаех какво да кажа. Тя ме видя, изплаши се и се разплака. Избяга в хотелската стая, а аз не можех да си намеря място и се лутах по плажа без да знам какво се случва, каква беше тази глупост. Не можех да си го обясня.

Другия ден мина в ревове и обяснения от нейна страна, но нямаше как да ми обясни тази глупава постъпка.

Върнахме се в града, минаха вече 2 седмици от тази случка, а аз не й отговарям на обажданията, тя ме чака пред входа ми и ми се моли да я чуя, но аз не искам да слушам след това предателство.

Та ето го и въпроса, с който искам да ми помогнете да се преборя: Трябва ли да продам москвича на баща ми и да купя трабант или не?