Wow

[guinessgirl]

WoW Е СОЦИАЛЕН ЖИВОТ

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Играх тази игра точно 30 минути )) По-малоумно нещо не бях правил ... съжалявам само за времето, което ми отне да я инсталирам ..

[jghgh]

[vbox7]http://vbox7.com/play:e456c70e[/vbox7]

ХАХАХАХАХАХАХ ХАЬХ ХАХЬХХАХАХАХ

реакцията беше същата
не спрях да се хиля, честно

[ScionOfStorm]

уоу е най, ама най-тъпата и зацикляща игра ЕВЪР.

Защо мислиш така? Ти по кви игри си падаш?

неангажиращи, в които мога да набележа някакъв прогрес и да ми е интересно без да отделям по над 3-4 часа на ден.

факт - в УоУ, за да си един от по-добрите, трябва да циклиш достинка. райдовете в едно що-годе добро парти са поне по 2-3 часа циклеж само те...еми, сори, мен доста често джитна ли повече от час и половина на екс ми става тъпо.

стандартният уъркрафт/дота е добър, разпускаш и не ти изисква прекалено много внимание.

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

стандартният уъркрафт/дота е добър, разпускаш и не ти изисква прекалено много внимание.

Да ) Аз съм фен на стандартния уаркрафт ... и играя дори сега, когато нямам много време )

[mulgore]

не е лесна игрицата,аз докато се науча,мина доста време.
добре че е брото да се занимава да ми дига левелите и как ме моли да играем,ама аз не се давам.. :Д

иначе е интересна..

а най-якото е,когато пийнеш 3 чаши бира и ти се напива героя и целия екран се замъглява,нищо не видиш,ебаси кефа,много се смях тогава..

[Kya]

уоу е най, ама най-тъпата и зацикляща игра ЕВЪР.

Защо мислиш така? Ти по кви игри си падаш?

неангажиращи, в които мога да набележа някакъв прогрес и да ми е интересно без да отделям по над 3-4 часа на ден.

факт - в УоУ, за да си един от по-добрите, трябва да циклиш достинка. райдовете в едно що-годе добро парти са поне по 2-3 часа циклеж само те...еми, сори, мен доста често джитна ли повече от час и половина на екс ми става тъпо.

стандартният уъркрафт/дота е добър, разпускаш и не ти изисква прекалено много внимание.

Начи ни си тру Ебавам те :P Не бе чесно не ставаш Не не пак се ебавам Аре спирам

[5StaR]

Еееех какво толкова.. не отнема толкова време.. примерно сега пуснаха Ulduar един нов инстанс и брат ми, като член на една от най-добрите гилдии в света (inner sanctum) не прекарва мн време пред пц-то, само по 15 часа (на ден) първите 4 дена какво толкова..

[mulgore]

Еееех какво толкова.. не отнема толкова време.. примерно сега пуснаха Ulduar един нов инстанс и брат ми, като член на една от най-добрите гилдии в света (inner sanctum) не прекарва мн време пред пц-то, само по 15 часа (на ден) първите 4 дена какво толкова..

моя,като почне да играе нищо не може да го дигне..
че и ме вика да съм гледала Илидън(какъвто и да е този) и какви неща взел от него(некви мечове,щитове).Лошо става,като ме накара да играя..добре,че се сеща и да излиза..:Д

[b0Nb0n]

не е ли по д&д правилата не го смятам за игра

[Jesus]

Frozen Throne спаси няколко мой приятели от WOW игрите са много якички да разтовариш след като си бил някъде и искаш да се усамотиш Предлагам за феновете на WOW специален стол + подлога и хладилник Продавам и MX Revolution за 120лв И 1 пад на някаква неизвестна марка дето съм го взел за 40лв го давам за 20

[InitialD]

игри не играем отдавна. НИКАКВИ.

предлагам и на вас да спрете.

компютърните игри са най-първия признак,че си а-социал. след очилата и мазната коса може би

Очилата са за хора, които имат проблеми с очите ... поредното ти тъпо изказване !!!

[afterforever]

Бе то и мазната коса не е нещо, което се избира...

[InitialD]

Бе то и мазната коса не е нещо, което се избира...

Това е въпрос на хигиена ... очилата са до здравословно състояние!

[Jesus]

абе никой ли не иска да купи стола, мишката или пада ? :С

[afterforever]

Бе то и мазната коса не е нещо, което се избира...

Това е въпрос на хигиена ... очилата са до здравословно състояние!

Уверявам те, че не е въпрос САМО на хигиена, защото аз също имам мазна коса... хигиената е 25% от проблема

[InitialD]

Бе то и мазната коса не е нещо, което се избира...

Това е въпрос на хигиена ... очилата са до здравословно състояние!

Уверявам те, че не е въпрос САМО на хигиена, защото аз също имам мазна коса... хигиената е 25% от проблема

Сега ще те заклеймят като хоумлес а-социал и ретард !

[afterforever]

веднага трия поста си

[Riot]

аз съм на фулл хейтфулл сет !!!
15к крит на клот, гг/хф
продавам си ацц-то за 500 лв

[Jesus]

тука само аз продавам

ето какво :
http://jarcomputers.com/l_bg/?m=7&i=536381 само че е на друга марка но размерите са същите

и http://jarcomputers.com/l_bg/?m=7&i=530066

[puhen0to]

бе и аз цъках седмица ,ама lineage е по хубаво ,само дет и него седмица цъках ... някъде четох че някъф лъскал на героинята си... еми lineage тря да е щот грфиката е по добра от на wow-a

[Shift]

Изгубих 1 година от живота си в игране на тая идиотщина почти всеки ден. Най-интересната и зарибяваща игра, която съм виждал. Обаче в един момент всичко друго остава на заден план за сметка на играта. Добре че се усетих и спрях навреме... Направете си труда да прочетете долната статия, нищо, че е дълга. Много е забавна и същевременно има много истина в нея...


“Аз играя WoW.” Произнасянето на това сравнително кратко съобщително изречение пред хора, незапознати с въпросната трибуквена абревиатура, не би предизвикало особена емоция. Слабо запознатите пък биха проявили вял интерес („О, така ли, чух, че е голяма зарибявка?”, „С какъв герой?”) или пък биха ви срязали директно, знаейки за възможните дълбочини на подобна тема („И ти ли бе, ламуго?”, „Уф, ае аман от глупости, get a life.”). Ако сте имали неблагоразумието (или щастието - зависи колко дълбоко сте затънали, повтарям, затънали) да изречете горепосочената мантра пред друг играч - не дай, Боже, играчи - то най-вероятно следващите ви няколко часа са „загубени за каузата” (започва се от „Така ли, в кой сървър, кой левъл?” и се стига до „Абе за пала мана/5 сек е маса по-добре, отколокото мана пуул за чест енчант”). По нито един от тези начини обаче не би реагирал човек, в чийто акаунт пейдж, под малка синя иконка, пише “Frozen” поне от няколко месеца. Такива хора са малко. И повярвайте ми – те знаят. За тях тази реплика е еквивалентна на една друга, произнасяна от индивиди със силно подпухнали очи и още по-силно треперещи ръце пред група подобно изглеждащи несретници, седнали в полукръг от дървени столчета – „Аз съм зависим”. Бившият WoW играч (въпреки че според някои такова понятие няма) първо ще се замисли, след което в главата му като рояк ще изскочат стотиците спомени за един друг свят и след като старателно и с известно усърдие ги натика обратно, ще въздъхне и ще каже тихо: „Нямаш идея с какво се захващаш.”

Прекарах близо година и половина из земите на Азерот, а впоследствие и на Аутленд. Това е и много, и малко. Със спътниците си съм повалил в битка четири божества, дузина дракони и още два пъти по толкова демони, немъртви и други различни по вид и по форма големи, лоши и враждебно (сиреч в червено кръгче) настроени чудовища. Пътувал съм с коне, грифони, кораби и цепелини. Видях заснежените върхове на Каз Модан, тъмните джунгли на Фералас, пясъците на времето в Танарис, блатата на Зангармаш и достигнах отвъд ефирните кристали в Недърсторм. Но това е част от една съвсем друга история. Съвсем различна статия. Няма да ви разказвам за преживелиците си в Света на Warcraft. Ще ви разкажа по-скоро за това, което междувременно може да ви се случи в другия свят, онзи, който по принуда наричаме реален, онзи, който се намира във времето между log out и log in.

За година и половина игра се запознах с много хора, от които научих и много истории. Някои сигурно не са верни, други може би са. Ще ви разкажа част от тях, под формата на разказ, както и ще ви обясня част от принципите и механиката на тази алтернативна вселена, но преди това (да, знам, че вече протакам доста) трябва да направя едно уточнение. Някои казват, че WoW е просто игра. Да, WoW е просто игра, но само в същия смисъл, в който цигарите са просто сушени стрити тютюневи листа, увити в пергамент, а алкохолът е просто ферментирала течност в бутилка със силен вкус и с упойващи свойства.

Ениуей. Да започваме. Казват, че всяко начало е трудно, но все пак ни трябва отправна точка. Приемам, че вече държите в ръцете си копие от играта. Пропускам начина, по който сте се сдобили с него (разбрали от приятели, фенове на стратегиите от поредицата и прочие). Инсталирате. Пачвате. Активирате първия си месец. Започвате. Първите няколко дни играта най-вероятно ще ви се стори нелепа или леко глуповата. И все пак, налагането на разни неща по главата с пръчка е забавно. След два часа вероятно ще ви омръзне и ще спрете да си починете. Споменавам това изрично, защото най-вероятно това ще е последната ви почивка след само „два часа игра”. Междувременно засега не усещате никакви признаци на така наречения „no life”. Не виждате „как пък тая тъпа игра” (цитат) ще ви спре да излизате вечер с приятели или с гаджето. Как пък ще зарежете футболчето пред блока заради нея. Въобще, вземате ключовете, кинтите и телефона, давате shut down и излизате. На следващия ден (няма да отива безплатният месец зян, я) отново влизате. Приятел ви кани да куествате заедно. Постепенно часовете стават четири. Достигате 15-то ниво и идва първият дънджън. Бос след бос, drop след drop (*drop – плячката, оставяна от всеки убит противник.), полека-лека ви налазва една тръпка. Часовете вече са шест. Гаджето ви вика и вие отново излизате, но този път лог-аутвате в таверна, за да трупате rest бонус към опита за следващия път...

Превъртаме напред. Месец по-късно вие сте 70-ти левъл. Лъскавото ви геройче ходи напред-назад и сее смърт/лекува/пази. Часовете вече са между десет и шестнайсет на ден. Спането и храненето често минават на заден план. Но най-важното - вече сте в гилдия.

Има различни видове гилдии, но тъй като статията не може да е безкрайна, ще разгледам само средния тип. Нито много добрите, защото там нещата са плашещо крайни, нито много несериозните (като “BEEP BEEP I`M A JEEP” или пък “PANDA LIBERATION FRONT”).

Основната цел на една PvE (играчи срещу чудовища и други неигрови персонажи) гилдия е да навестява подземия, предназначени за сравнително голям брой хора (10-40), наречени ра(/е)йдове (raid). Както всеки от вас е убеден, организацията на едно подобно мероприятие не е лека, затова всяка гилдия обикновено има уебсайт, където е постнат вътрешният правилник. За ваше вероятно учудване, освен геймплейни хинтове, правилниците обикновено съдържат и неща от следния тип – Before joining a raid group, we (guild officers) kindly ask you, to make certain preparations for it, so that possible delays be avoided. Visit the bathroom, get snacks and drinks and assure no one around bothers you.

Та значи, понеже много ви се иска да отидете в „оная пещера”, да убиете „оня бос” и да вземете „оня предмет” и не искате нищо, ама НИЩО, дори повикът на природата, да ви попречи, вие чинно отивате до тоалетната, след това вземате чипс и кола/спрайт/фанта/кафе и сядате удобно пред компа. Предвидливо откачате домашния телефон и изключвате GSM-а.

Ако не играете WoW, вероятно това ви се струва тъпо. Но повярвайте ми, това е само една малка част от цялата ненормалщина, съпътстваща играта.

Тъй като често се случва двама или повече души да искат един предмет, гилдиите използват система, наречена DKP. DKP ще рече Dragon Kill Points и представлява точкова система, според която спрямо времето, което си прекарал в рейдване, и босовете, които си убил, получаваш определен брой точки (различна за всяка гилдия). Хванахте нишката, нали? Гошко(примерно име) наистина, ама наистина иска тоя кинжал. Е, да, обаче оня п***рст от Швеция играе всеки ден и има повече ДКП. Съответно Гошко също започва да играе всеки ден. Не че му се играе. Не че му се иска дори понякога, защото повтаря едно и също седмица след седмица. Той просто трябва да вземе нужните точки. Спира да вдига телефона. Не излиза с приятели, които лека-полека се отказват да му звънят. Гаджето му или го зарязва, или му се разсърдва зверски (ако междувременно Гошко вече не го е направил, раздразнен от постоянните и обаждания и sms-и, които му пречат да играе нормално). 168 часа по-късно (от които 100 са прекарани в играта), Гошко взема лелеяния кинжал. Дали всичко свършва? Не, сега Гошко се сеща за готината броня, която пада от следващия бос, да не говорим за ubercool пръстена от по-следващия. Мога да продължавам, но това, така или иначе, е омагьосан кръг...

Петъците обикновено са day-off за повечето гилдии. Тогава не се организират райдове. За 18-месечната ми практика като WoW играч с ръка на сърцето признавам, че тия дни обикновено представляват отказа на играчите, офицерите и гилдмастъра да признаят, че вече просто нямат социален живот. Играчите, които са ядрото на гилдията, обикновено отново са логнати, но никой не пише в иначе оживения guildchat (все пак, нали се предполага, че сме навън и се отдаваме на контакти и чист въздух). Времето, което по принцип се отделя за raid-ване, сега се пренасочва към така наречения grind. Не, не става въпрос за метъл жанра, а може би за най-скучната, досадна и жалка част от World of Warcraft геймплей механиката. Grinding-ът представлява системно масово избиване на същества от един и същ тип с цел добиване на често „пускана” от тях съставка/предмет. И тъй като Blizzard са се погрижили въпросното „пускане” да става сравнително рядко (и те не пасат трева, това да ви е ясно), то съвсем спокойно може да прекарате 2-3-4-5 и повече часа без да съберете всичко, което ви трябва. Маркираш, убиваш, събираш. Повтаряща се скучна монотонност в продължение на часове. Само си представете колко навътре трябва да взема човек нещата, за да се подложи доброволно на това „мъчение”. WoW е пристрастителна, независимо дали хората го признават. Ако не вярвате, спокойно - има и още.

Все пак, не може да се стои постоянно вкъщи. Вероятно ходите на работа/училище, а и все пак тоя акаунт не се плаща сам. „Сериозният” играч обаче не губи време. И докато останалите в офиса/класа си „клатят краката”, той вероятно е отворил thottbot.com, най-голямата база данни за Света на Warcraft, където търси предмети, чете стратегии. Междувременно пише и в 2-3 форума, записва се за рaйдовете до края на седмицата, сваля модове и пачове и преразглежда развитието на персонажа си (така наречения talentbuild). На връщане, докато чака на светофарите по Цариградско, си мисли дали е по-добре да вземе spell dmg + spell crit, или stats бронята. В магазина гледа бутилките червен ром и се чуди дали не са health potions. Сънищата му са пълни с дългоухи елфи и крилати демони.

Звучи ви налудничаво, нали? Може би драстично и прекалено? А как ви се струва обявлението на една геймърка, която срещу 5000 злато (ингейм валутата), с които да си закупи грифон, предлага незабравима нощ със себе си. Не, не ви лъжа, нито пък се майтапя. Това го пуснаха по всички PC медии, даже по родните. Сделката се осъществи, въпросната дама е „щастлива с новия си летящ превоз, а и е запазила спомена за една прекрасна вечер”. Здраве му кажи! Прочее, мацката беше страхотно парче. Но проститутка излиза по-евтино, ако си напаравим кратка справка с актуалните цени на златото в WoW. Отделна тема. Друг играч пък ползвал цукало по време на райдове, понеже членството в гилдията му изисквало 12 часа игра дневно. Трети пък съдили Blizzard, защото им забранили гей-гилдията. И прочее, и прочее. Човешката лудост няма граници.

Тук стигам до въпроса "Защо WoW достига такива степени на маниакалност?" Защо хората откачат толкова много по купчина пиксели? Не бих се наел да давам цялостен отговор на въпроса. За мен обаче причините основно са две. Първата е лекият и пристрастяващ геймплей, а втората е вроденият чисто човешки стремеж за налагане на „естествен подбор”. Неистовото желание да си „повече” и „над”, да му го набиеш на оня гадняр Пешо от горния етаж, въобще да си толкова ъбър, че над теб да е само небето. Докато не минеш и него. Много са хората, които не успяват да го надживеят. И в маркетинговите отдели по света го знаят.

И като за начало на въздългичкия финал, който съм намислил за статията (мда, свършва, дръжте още малко, а така, мъжки, по-горе трябва да сте видели, че има и по-лошо), няма да ви кажа да не играете World of Warcraft. Част от гореописаните ситуации може така и да не ви се случат, може пък дори и да не се пристрастите изобщо. Аз самият съм „чист” вече четири месеца и честно казано, се чувствам все едно съм глътнал червеното хапче (гледали сте „Матрицата”). Чувал съм какви ли не проповеди, колко по-полезно било да се излиза навън с приятели, как само истинският свят предлагал емоции, как компютъризирането зомбирало децата. Може и така да е, но не вярвам да има средноинтелигентен човек, който поне няколко пъти в живота си да не е смятал, че въпросният живот е „ шибан и л**нян”, а на много, убеден съм, се е случвало да видят и другата страна на медала в приятелството. Когато започнах, аз самият бях изпаднал в подобна „емоционална дупка” и бях ядосан на целия свят. WoW определено ми се струваше добра алтернатива.

Колкото до зомбирането – алкохолът, цигарите и дрогата съвсем почтено отдавна делят първенството в това състезание. Не смятам, че някой може да каже дали е по-добре един 12-годишен да е в къщи пред компютъра, или навън на улицата, където го дебнат коли-убийци, наркомани, дилъри, трафиканти на хора и какво ли още не.

Тъй де, може и да преувеличавам, но нека все пак сме обективни, като посочим и част от алтернативите. Всеки е свободен да избере пътя, който го прави щастлив, и ако той минава през Тъмния Портал, то нека е така.

В Света на Уаркрафт, освен със силно пристрастени, се запознах и с едни от най-свежите и готини хора, които съм срещал някога, от всички краища на света, повечето от които и досега висят в скайп/айсикю листата ми. Виждал съм хора (Errel и Moonfly, warlocks, Quel`Thalas), които от WoW-приятели, станаха и гаджета. А бяха от различни държави! Успях да срещна дори и 40-годишни съпрузи, и двамата джуджета - ловци, както и една баба, която за кратко ми беше Guildmaster. Друг пък имаше девет персонажа 70-ти левъл и когато го попитах защо, той ми отвърна, че е останал инвалид след катастрофа и общо взето, това е начинът му да се чувства социален.

Ако някога ме попитат дали съжалявам за времето, изгубено в игра, бих казал по-скоро не. Най-вече заради колорита и тръпката, които ми остави. Много биха казали, че други неща носят далеч по-силно усещане – алкохолът, сексът, музиката, танците и прочие. Напълно съм склонен да се съглася, че може би е така, но пък нищо не носи точно същия дух, както WoW. И предполагам всяко MMORPG. Дали някога бих започнал отново? Не мисля. Но пък иде експанжън и човек никога не знае. За финал (финален тоя път) бих ви казал да прецените дали си струва. Ако решите, че искате да опитате от магията на World of Warcraft, гребете с мярка. Истинското удоволствие се намира в правилния баланс между количеството и качеството. Или поне така казват.


Автор: Димитър Грозданов