Все едно си говорех със стените.
"Днеска ще ходя на кафе с Мими (примерно)"
Той"Добре".
Вечерта ми звъни "Хайде еди си какво"
Аз"Не мога,имам работа"
Той"какво толкова прави следобед"

И това месеци наред.Един път не беше се случило да му кажа нещио и да го запомни и после ми обяснява,че не съм му казала това или онова.
Изключваме този тип безотговорност,другите й разновидности също бяха на лице.