Боли когато те няма. Знаеш ли как минава всяка моя вечер? Не, нали? Гледам снимката ти…няколко минути и си мисля колко много искам да усетя устните ти, а вместо тях усещам един лист хартия. Нежно прошепвам „ОБИЧАМ ТЕ” и се надявам все някак си да чуеш тези думи, които ме изгарят. Мисля си колко се наранихме, толкова че да нямаме сили да се борим повече за нашата изпепеляваща любов. Защо толкова бързо се изморихме от битката. Потичат отново сълзи по лицето… и защо, Господи, защо не мога да ги спра. С всяка изтекла сълза от очите ми болката се засилва. Те ми правят компания в самотните нощи. Не мога да спра, не мога повече така. Животът ми все едно свърши. Колкото и да се опитвам да живея в реалността тя е тъмна и страшна, а знам, помня колко сигурна се чувствам в твоите прегръдки. Единственият начин да бъдеш до мен е когато заспя, но не аз не спя… не мога, защото постоянно мисля за теб. Как да спра любовта си… не мога да спра вятъра да духа, не мога да спра дъжда да вали, не мога да спра полета на птиците, а ти искаш да спра да те обичам. Не мога, защото любовта е по – силна от всичко. Просто като полет на птица, като дъждовна капка, като полъха на вятъра… осети я, вземи я, … и не ми я връщай.. тя е твоя!