Да се оставим на живота. Да запазим вярата. Времето лекува. Всичко ще се оправи. Е, това вече аз не го вярвам. Не вярвам, че времето лекува болката. Може да я потулим някъде дълбоко в съзнанието или подсъзнанието. Може да не я показваме, за да изглеждаме силни пред другите. Може да я скрием от самите себе си, за да си повярваме, че сме силни. За да продължим да живеем. Защо, след като вече нищо не е същото? Но тя е там и вече ни е променила. ЗАЩО? Ето на този въпрос не мога да си отговоря.