Добе обаче след като е "ОЛЕ УЖЪС..." и други такива някой подяволите да е чувал за едипов комплекс или комплекс на електра?!?!

Едипов комплекс

Според класическото определение, Едиповият комплекс представлява безсъзнателно еротично влечение на детето към родителя от противоположния пол и агресивно чувство (от ревност до желание за смърт) към родителя от собствения пол. Този термин е въведен в науката от Зигмунд Фройд, с цел да се обяснят някои от причините за детските неврози. Фройд е прилагал комплекса за децата от двата пола. В по-късни изследвания се приема, този комплекс да се отнася за момчетата, а при момичетата се въвежда аналогичният комплекс на Електра. Самото учение на Фройд свързано с Едиповия комплекс на по-късен етап се доразвива от известният психолог и сътрудник на Фройд - Карл Густав Юнг. В съвременен сексологичен вариант, за Едипов се приема комплекса, при който са налице детски преживявания, състоящи се от влечения (либидо) на момчето към своята майка, съпроводени едновременно с ревност и недоброжелателност по отношение към бащата. Като цяло се счита, че комплекса е безсъзнателен, определя много аспекти на сексуалността и невротизма при мъжете и вероятно е универсален за мъжете с хетеросексуална ориентация.

Самият Едип (гр. Οίδίπους, Oedipus) е герой от древногръцката митология - син на Лай и Йокаста, цар на Тива. След раждането му бил изоставен на връх Китерон, тъй като било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Прибран от овчари и осиновен от коринтския цар Полиб, когато пораснал и научил от оракула в Делфи предопределената му съдба, Едип, смятайки Полиб за свой баща, напуснал Коринт. По пътя си обаче, срещнал Лай и при скарване го убил. Стигайки в Тива, Едип я освобождава от чудовището Сфинкс, успявайки да намери отговор на гатанката, задавана от Сфинкса. В знак на благодарност, жителите на Тива го провъзгласяват за цар, като негова съпруга става вдовицата на Лай - Йокаста (т.е. неговата истинска майка). От нея той имал четири деца - двама сина - Етиокъл и Полиник, и две дъщери - Антигона и Исмена.
Близо 20 години, Едип прекарал в пълно щастие без да подозира, че пророчеството на делфийският оракул се сбъднало. Боговете разбирайки за това, което е сторил Едип изпратили на земята синята язва и обявили, че тя няма да прекрати своето пагубно действие до този момент, до който убиецът на Лай не изпадне в изгнание. Едип разбрайки за своето престъпление, избол очите си и отишъл в изгнание, а Йокаста разбирайки за истината се самоубила.

Според Фройд, комплекса на Едип се явява в основата и същността на цялата история на човечеството. В древността, човекът живял в ситуации на промискуитет, като всички се съвокуплявали с всички и имали деца от близки и родственици. В много племена и древни народи съществували правила, вождовете да присвояват самките, които можели да станат майки и ги заплождали без значение на тяхната родствена връзка, с което се считало, че така се подобрявало племето. Дните, в които това се осъществявало се превръщали в празници. Останалите самци от племената заплождали другите жени, които вождовете не желаели. По този начин, се оказвало че често вожда се явява баща на всички останали мъже в племето, които заплождали свои сестри, роднини и близки. Легендите обаче разказват, че поради племенно унизяване от вожда-баща, самците решили един ден да го убият, като по този начин въвели екзогамията, т.е. забраната на брака и половите отношения с кръвни родственици.

Фройд считал, че въвеждането на екзогамията полага началото на обществения морал и държавна организация на човешкото общество. Първобитните братя, убиващи баща си, започнали да изпитват противоречиви чувства, които се намират в невротиците и при децата: ненавист и чувство за съперничество по отношение на баща им, след което вероятно възниква съзнаваната вина и разкаяние. Осъзнаването на вината за извършване на действие, което е покрито от забраната (табуто) вероятно има определено въздействие върху личността. В психоаналитичната трактовка на Фройд се предполага, че осъзнаването на вината е зараждане на цивилизацита, което присъства в душата на всеки човек. Въз основа на това се базира и съвременната култура с нейните предписания за морал и различни ограничения. Следва да се отбележи, че всички тези изводи не са абсолютни, тъй като влизат в противоречие с някои данни на съвременната наука.

В сексологичната практика може да се попадне често на символичното проявление на Едиповия комплекс (за жените съответно комплекса на Електра) - например при избора на сексуален партньор роля да играят онези свойства и качества, които са присъщи за образа на родителя от противоположния пол, като в болшинството случаи тази закономерност не се осъзнава от човека. Спорно остава психоаналитичното разбиране за вероятната универсалност на този комплекс.


Комплекс на Електра

Комплексът Електра представлява аналогия на известния Едипов комплекс, и се проявява при момичетата в техния фалически стадий на развитие. Заключава се в несъзнато влечение на момичето към собственият баща и съперничество с майката за неговото внимание. Наименованието на този комплекс е основано на гръцкия мит за Електра, която е искала да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон подстрекавайки своя брат Орестес да убие собствената им майка Клитемнестра. Карл Юнг пръв предлага името "Комплекс на Електра" за теорията на Зигмунд Фройд в "женската част" за Едиповия комплекс. Според Фройд, първоначално момичето е привързано към бащата и майката в еднаква степен, но по-нататък, когато то намира в себе си отсъствието на пенис, започва да проявява сексуално влечение към баща си, а дори и желание да забременее от него. В същото време момичето става по-враждебно по отношение на майката. Тези изводи са базирани на теорията за "Пенисната завист", съгласно която момичето завижда на своя баща, който има пенис и така силно иска да го завладее, че дори има мисли за бременност. Това предполага, че бременността ще компенсира отсъствието на полов член и ще позволи придобиване на еднакъв статус с бащата.

Електра комплексът е интересен феномен в човешкото общуване, за който важи максимата: "добър баща - голям успех, добър баща - голям проблем". Ако бащата е всячески изпълнен с достойнства, то за момичето той може да се превърне в идеалният мъж. Детето започва да изгражда в себе си облика на идол, а това е един от пътищата за задълбочаването на проблема, дори и за вечната самота при жената.

При жените, страдащи от Комплекса на Електра, е възможна бъдеща фиксация на проблемни и неуспешни взаимоотношения с мъжката половина. Това е процес, който не само че възниква в детството, но бива и поощряван от родителите, като знак на признателност към бащата. Обикновено бащите в този случай са добри, справедливи, мъдри, нежни, покровителстващи изцюло момичето и защитаващи го с цената на всичко. За момичето, бащата придобива привлекателни физически черти, излъчващи мъжественост и сила, което се харесва на момичето. Обикновено майките на момичетата формиращи Електра комплекса са слаби, емоционално лабилни, тихи, мълчящи, или другата противоположност - властни, строги и студени. Те са несъвършени за момичето.

Интереснто е, че майките виждат в поведението на своите дъщери един вид "цимент" за укрепване на своите отношения със съпрузите си, подчинени на максимата "че техният съпруг ще остане у дома, тъй като е силно привързан към послушната и обичаща дъщеря". Идилията е пълна - бащата боготвори дъщерята, тя на свой ред отвръща със същото, а майката всячески се стреми да задълбочи тази им привързаност. Интересното е, че бащата се отнася така жертвено и трепетно към своята дъщеря, но не и към своята съпруга, като при последната любовта им може да се преустанови, за разлика от обичта към дъщерята, която остава доживотно. В детството, проблемите почти не се забелязват. Те започва по-късно, когато момичето се превръща в девойка, преминавайки в периода на половото съзряване, т.е. в момента на намесата на хормоните. Тогава девойката за почва да изпитва противоречиви отношения към родителите. Майката започва да изпитва определена ревност към бащата, оспорвайки несъзнателно своето първенство. Бащата бива идиализиран от денойката, и това кара самият мъж да търси повишено внимание. По-нататък, първите опити за общуване с връстници разочароват девойката, и тя често всячески елиминира подобни отношения, търсейки в мъжа качествата на своя баща.

Нещата се свързват във времето и с професионалната кариера на жената. Обикновено стремежът е към бащиното постижение, или това, което бащата определя. Отношенията с бащата придобиват духовна привързаност, интелектуална близост, пълно взаиморазбиране. Двамата добре познават своите навици и вкусове, взаимно си правят трогателни подаръщи. Често се появяват заедно в обществото и изобщо показват изключително здрави отношения. Общуването на момичето с връстници е строго определено от разбиранията на бащата. Често при Електра комплекс, се наблюдава отдадена на работата или учението девойка, която всячески отхвърля своите ухажори, търсейки в тях достойнствата на своя баща. Освен това "електрите" силно идеализират образа на своя баща, което прави търсенето на подобен мъж почти безуспешно. В общуването си с мъжете, тези жени търсят онази жертвеност и готовност, която са получавали до момента абсолютно безкористно.

Ако "електрите" сключат брак, то обикновено техните съпрузи са по-възрастни, като всъщност тук съпружеството по-скоро се превръща в бащинство. При такова развитие на събитията, проблемите могат да придобият и друг характер свързан с някои сексуални проблеми. Ясно е, че с бащата не може да се извършват сексуални действия, което кара "електрите" да потискат своята сексуалност на подсъзнателно ниво. В най-добрия случай се получава социален брак, в който партньорите имат добри и спокойни взаимоотношения, но без сексуални елементи.
Съществуват и варианти, в които "електрите" се обричат на вечна самота или ако имат брак, те задоволяват сексуалните си нужди със странични партньори. Често в такива връзки, жената започва да преживява своя живот в любовни мелодрами и романи.

Жените с комплекса на Електра са лесно познаваеми. Те обикновено са добре образовани, имат достатъчно постижения, в общуването си са открити и мили, не очакват нищо от силния пол, при запознанствата си с мъже не проявяват заинтерсованост, свеждат нещата често до делови разговори, или до обикновено приятелство. Обикновено на "електрите" не им достига игривост, кокетство, флиртно поведение. Те се стремят да не приличат на своите майки. Процесът на влюбване при тях е доста сложен, тъй като има подсъзнателен подбор на бащиното копие, което винаги се оказва по-лошо от оригинала. "Електрите" са доста взискателни към партньорите, не прощаващи грешки, и готови без да се замислят, да захвърлят мъжете до тях.

Интересното е, че самите "електри" са доста привлекателни за мъжете, тъй като показват власт, убеденост в себе си, недостижимост, успешен живот. С други думи обаче, тези жени са в плен на лъжливи мъжки представи.

Сексологичната помощ при тези жени е доста труден момент и се набляга на 4 насоки:
1. Бащата трябва да се свали от пиедестала, в който е поставен и да бъде възприет като обичаен жив организъм, а не да бъде свръхидеализиран.
2. Трябва да се създадат навици за самостоятелност, които не зависят от решението и поведението на бащата.
3. Не следва да се споделят с бащата интимните мисли, преживявания и изобщо интимните тайни, тъй като в бащата се поражда известно чувство на ревност, поради факта, че той възприема своята дъщеря за една от "своите жени". Разбирайки нейните проблеми, той инстинктивно може да се включи в отклонението на нейните поклонници и да преувеличи недостатъците им. Това е напълно естествено, доколкото бащата не може да се примири с нещастието на своята дъщеря.
4. За преодоляване на комплекса на Електра, като цяло трябва да се избяга от силно емоционалната и привързана страна във връзката с бащата.