Става въпрос за отношенията между гаджето на приятелката ви и за вас самите.
На скоро приятелка ми се раздели с приятеля си.
През цялото време не го харесвах и някво.. имам чувството, че изкуствено се опитвах да го харесам, заради нея, несъзнато го правех.
Винаги съм била на принципа, че не трябва да имам никакво отношение с/към гаджетата на приятелките ми.
Веднъж тя ме попита какво мисля за него, и аз бълнах бая помия, така да се каже, по негов адрес.
После я виждах колко беше щастлива с него и, някак си, съжалявах за думите си.
Но накрая.. за пореден път се оказах права.
И с другата ми приятелка съм така.. винаги в последствие се оказвам права за всичко...
Майка ме посъветва НИКОГА по никъв начин да не се меся в отношенията им, и че най-добре е те сами да си сгрешат...
Хем е права, хем - не.
С другите ми две приятелки винаги съм се разбирала чудесно с гаджетата им, но това, може би, се дължи на факта, че едната беше 2г. и кусур с приятеля си, а другата - 3г. и те бяха, някак си, винаги в нашата компания, виждахме се доста често, прекарвахме известно време заедно и така.. Дори, вече когато не са заедно, като се видим по улиците, винаги се поздравяваме и т.н.
А този, последния, ако го видя някъде, директно го подминавам!
...
Вие какво мислите по този въпрос?
Как се отнасяте с гаджетата на приятелите ви?
Като ми се случи подобно нещо, вземам да си мисля, че имам някво вътрешно чувство кога двама души ще си подхождат.

/
да не би да имам некви врачески способности/
