Обичам я. Това е единственото в което съм сигурен и единственото за което си струва да живея. Сутрин ставам и първата ми мисъл е за нея, обаждам и се да проверя дали е станала, дали ще идва първия час на даскало, а тя започва да ми се обяснява какво и се е случило снощи или как майка и я прецакала или пък как някакъв се опитвал да влезе в тях.. Уж са все неща за които не трябва да ми пука, но не би. Интересуваме всяка една част от нейния живот, просто искам да знам всичко за нея и затова спокойно я изслушвам.. в моментите на отчаяние се опитвам да я успокоя..

После започва да ми се извиня защо вчера не ми вдигнала когато съм и звънял.. мислела че звъни приятелят и пък не искала да му вдига.. бла бла.. да не и съм се сърдел.. Как мога да се разсърдя на човек когото ценя, уважавам и обичам?! След това се виждаме в даскало. Там обикновенно е голямото шоу. Малко момчета сме в клас и като за последна година се радваме на компанията си. Ръсим простотии на воля, забавляваме се и същевременно забавляваме останалите от класа. "Тя" ми показва че иска да има нещо с мен. Знае че я обичам.. но категоричен отговор от нея никога не съм получавал.. През времето когато сме заедно в училище все повече и повече осъзнавам какво чувствам към нея и всеки път когато пожелая да говорим за отношенията ни тя сменя темата..!!!

Следобеда седя и се чудя какво да направя... как да я накарам да ми даде категоричен отговор! Това искам, искам да знам, не да се измъчвам всеки ден с въпроси, които се въртят из главата ми. Късно вечерта след поредната изпита бира седейки пред монитора, понеже нямам настроение да се забавлявам дори, случайно получавам смс от нея, в който казва че искала да говори с мен нещо утре.. Отговарям и добре.. и в отговор получавам нов смс с целувка. Аз съм в шок.. Става ми весело изведнъж, изобщо бивам изпълнен с надежда.

На другия ден сутринта ми звъни и ми плаче по телефона как не можела да си намери униформата (пък ние бяхме за последен ден на даскало и щяхме да си разписваме уни-тата за спомен) и аз я успокоявам, нормално, намирам решение на проблема. И вече в даскало когато се разписвам на униформата и, аз и най добрата и приятелка се разписваме на мястото на сърцето и тя казва вие двамата сте ми най-скъпите затова сте се разписали тука.. И аз хептен ох баня ох кеф.. После я попитах нали искаше да говорим нещо и тя се обръща изненадано към мен махва с ръка сякаш решава проблем от сорта дали да ям шоколад с лешници или шоколад със стафиди и ми отговаря друг път ще говорим става ли?...

КАКВО ДА ПРАВЯ..

Как да получа категоричен отговор от нея..искам всичко или нищо.. ако тя не бъде моя ще се науча да живея с болката, някак си ще я преодолея, но няма да бъда способен на това ако продължавам всеки ден да получавам сигнали от нея, сигнали които ме изпълват с надежда, надежда която ми дава смисъл да се боря за нея, борба която ми коства много усилия и лишения. Без нея няма да има смисъл да се мъча да постигна нещо съществено в живота. Тя ми действа като муза, а без вдъхновението си аз съм нищо! Поредният пропаднал нещастник комуто не му пука за нищо и прекарва ежедневието си в самосъжаления и дави мъката в алкохол и забавления лишени от всякакъв разум.

Ще бъда типичен селтак.. Еб*х му м****а. Толкова много ли искам.. Едно ДА или НЕ.. Не искам да си пропилявам живота, предпочитам след евентуалното "НЕ" да и покажа че никога няма да я забравя и че чувствата ми няма да избледнеят независимо от тежестта на времето. Това беше, исках да си излея мъката.. мъка която ме съсипва.