ХОРА, побеснявам вече, определоно откачам...

[EDI16]

Здравейте... от доста време ви чета темите и реших и аз малко да се пооплача... последно време (от няколко месеца насам) чуствам, че се озверявам! Много лесно някой може да ме изкара от нерви... спокоен съм единствено и само единствено когато съм с приятелката си през останалото време съм пълен "звяр"... заяждам се с хората, обиждам ги, говоря грубо, изкушавам се да пречукам някой, направо чувствам как злобата в мен прелива... толкова много хора вече се ебават с мен, абе кво ли не... офф.. а днес стана още по зле.. седяхме си с приятелката ми, когато изведнъж нейните приятели довтасаха... не, че са ми неприятни напротив много са печени и как да кажа нямам нищо против тях не ме разбирайте погрешно иии.. малко се поядосах щото когато сме в нейня квартал винаги става така и имаме супер малко време насаме... ии не бях в настроение и малко се поскарах с нейната фр, за което сега спр много съжелявам... просто де да знам и аз, вече се държа много странно, нз и аз какво ми сатава... не искам това да повлиае на връзката ни защото много я обичам просто съм спокоен и забравям всичко когато съм с нея, даже и името си забравям, но когато не съм с нея просто много нервнича, как да кажа... Ако някой е имал подобен проблем и е успял да го овладее да сподели или просто изразете мнение

[fluffka1]

що не й го кажеш тва?

[rauwkost]

И аз съм същата, когато не съм с 'НЕГО' как да кажа, губя контрол.. заяждам се с почти всичко което диша и си патя здраво, отблъснах доста хора именно заради държанието ми, и се превърнах в адския непукист, за което в момента наистина съжалявам. В последните 6-7 месеца направо не мога да се позная. Надявам се скоро всичко да се оправи, защото наистина не мога да продължавам така, ти поне ме разбираш защото си в същата ситуация.

[Wrathchild]

Това с всички хора ли е?
Да не би да е станало нещо, което и сега продължава да дава отражение върху теб?
При всички положения, говори с приятелката си или родителите. За вторите може и да ми се изсмееш, но да знаеш - рядко се намира родител, който да не се постарае да помогне на детето си. Ако е много сериозно положението, обсъди с тях възможността да отидете на психолог или при GP-то ти да ти изпише някакви успокоителни...

[EDI16]

Това с всички хора ли е?
Да не би да е станало нещо, което и сега продължава да дава отражение върху теб?
При всички положения, говори с приятелката си или родителите. За вторите може и да ми се изсмееш, но да знаеш - рядко се намира родител, който да не се постарае да помогне на детето си. Ако е много сериозно положението, обсъди с тях възможността да отидете на психолог или при GP-то ти да ти изпише някакви успокоителни...

Ами точно родителите дават отражение върху мен... такаче изключваме въжможността да говоря с тях....... , а да поговоря с приятелката ми не е лоша идейка, но просто не искам да обременявам никой с проблемите си (дори и вас... за което много съжелявам...) Може би трябва да почвам с успокоителните за да не пречукам някой...

[Wrathchild]

Ти първо на психолог отиди или на ЛЛ, не вземай по собствено усмотрение. Евентуално нещо на билкова основа и то препоръчвам да е временно, до професионалната консултация.
Иначе, приятелката ти, не знам до колко сериозни и дали изобщо са ви такива отношенията, но тя не е само за да се забравлявате, а и да е до теб в трудните моменти.

[EDI16]

що не й го кажеш тва?

Еми тя приятелката ми вече знае... щото е прочела темата (щото ми знае ника ест.. ) ииииии..... такам... за сега тя ми е успокоителното , но не се знае до кога ...

[bonboncho]

пий НЕВРОЛАКСИН

[Terorist]

На колко години си?
Момчетата между 14-20 години имат такива моменти, все пак пубертета е свързан с бушуващи хормони.

[astralized]

Говоренето, изказването на проблема устно, помагат .. и няма да е зле да намериш някакво занимание, някъв спорт или от сорта, никой не те кара да ставаш про, просто избий малко агресия, концентрирай се върху нещо, ко тряя намери си нещо хубаво да четеш .. помага

[mArMaLaDkA]

И мен всичко и всички ме изнервят от началото на годината някъде. Хич не се и тревожа обаче. Щом са ме ядосали до такава степен, че да им се разкрещя, значи са прекрачили границата. Отделен въпрос е, че съм станала прекалено раздразнителна и дори най-любимите ми същества ме нервират. Не съм се затормозила да търся причината за лесното ми избухване, нито пък се опитвам да се овладея. На принципа съм, че е по-добре да си изкарам емоциите и да ми мине, отколкото да ги задържам в себе си. Въпреки че има моменти, в които е по-добре човек да замълчи - точно в тези моменти гледам да го карам по-спокойно.

[snoopypyx]

брат септември стаам на 16 и моа да ти кажа че аз съм абс същото тъпо копеле.... просто гледам ква мизерия да напраа сиг е нормално дано цял живот не сме такива така де то е донякъде от характер и сичко ама аз само в даскало се сдържам иначе ми е през К*РА такива сме си кво да се праи ше ни мине