Здравейте,ще карам направо с историята си...9 месеца живеех с мисълта за едно-единствено момче и не можех да му намеря заместител....Но преди 2 седмици се запознах с друг човек,много красив и изключително еродиран,който живее в друг град,но си идва всяка седмица...След това разбрах,че ме харесва много и си казах"ново начало,защо пък не?Този път ще действам по-бързо,защото обикновено изпускам много възможности,заради прекалената си мнителност"И така тръгнахме,бяхме се разбрали днес да се видим за последно,преди да си е заминал,обадих му се държеше се студено...В един момент попитах какво точно иска и сиг ли е в това,което ми е казал преди няколко дни,тоест,че иска да сме заедно,отговорът беше следният"Май на този етап е по-добре да не предприемаме нищо сериозно(дойде ми като грум от ясно небе),струва ми се,че няма да се получи,защото се държиш супер дистанцирано,аз те целувам,ти се дърпаш,аз ти пиша-ти не отговаряш,а и ми е много объркано,не искам да стане нещо,с което да те нараня,може би след време може и да се получи нещо"....Моля????Но нали,когато двама човека се харесват-те просто са заедно,какъв е проблемът?Въпросът ми към всички прочели темата ми,благодаря за което,е какво да правя сега,наистина искам да буда с този човек,как да покажа,че дърпането от целувката не е защото не ми харесва,а просто ...не знам и аз защо може би за да се направя на интересна....