любовта боли

[Realy]

Здравейте! Аз съм нова тук, но чета от много отдавна форума. Просто чак сега ми се наложи да пиша...
Сега ще Ви разкажа моята история.
Запознах се с В. преди 5 години някъде, излизахме заедно, бяхме приятели. Докато в един момент съдбата не ми подсказа, че той не е просто един приятел, а нещо различно и аз започнах да се влюбвам. Първо беше с мен само за по веднъж, после започна да ме кани у тях и да си прекарваме чудесно, но без да сме гаджета, твърдеше, че се страхува да не го нараня. След това реши да ми даде шанс, след опитите ми да го накарам да повярва, че не е "поредния". Тръгнахме! Но всичко свърши прекалено бързо : каза ми, че няма смисъл, че проблема е в мен и не мога да му дам всичко (колко лесно, нали?). После мина месец и той пак започна да иска да се виждаме, усещах, че вече съм затънала и няма да се измъкна лесно от желанието си да бъда негова. Не знам дали беше грешка, но спах с него след това. После се случваха все някакви неща, ту ме иска, ту не... И после спря да ми говори... След година близо някъде го поканих на рождения си ден чрез смс не защото съм луда по него, а защото е важен за мен. Не дойде, но започна да търси контакти с мен. И накрая успя - излязох с него. Наговори ми най-милите неща на света... Твърдеше, че съжалява за всичко, което ми е причинил и че никога повече няма да ме остави и вигаги ще бъде до мен. Тогава не можах да превъзмогна себе си и си намерих друг, за да не мисля за него.. от страх... Търсеше ме още известно време, но после спря, пък и пътищата ни се разделяха... Спряхме да се виждаме дори случайно. После съвсем случайно намерих човек М., който ме обикна истински и ми го показваше без да се свиди. Прекарахме незабравими мигове с него и още сме заедно и още се обичаме, 2 години. Но незнайно как, съдбата ми си играе с мен и пак ме срещна с В., той излиза с моята компания, с мен, с приятеля ми, дори толкова си допаднаха, че се плаша. И аз отново мисля за него... Мога ли да обичам и двамата, какво става с мен... Вече не знам какво искам, объркана съм до толкова, че не знам накъде да поема. Помогнете ми да изляза от дупката, в която се намирам... Боли ме

[Aicken]

просто си се влюбила в един тип които се подиграва с теб

[Gary]

Ние няма как да ти помогнем, уви... Осъзнала си, че този човек не е за теб, да, боли те, но не позволявай той да определя живота ти. Това явно ти е първата любов, тя не се забравя, но се преодолява. Не разрушавай щастието си, не се занимавай с него! Дано успееш да го преодолееш по-скоро.

[curka87]

Преди време (на последната ви среща) ти си решила да продължиш напред без него. Преценила си, че колкото и да са силни чувствата ти към него, ти заслужаваш някой по-добър......и си го намерила. Сега сигурно е объркващо да видиш отново пред себе си човека, заради когото си страдала толкова много, но.....струва ли си да се връщаш назад?!?!?! Според мен НЕ.
Затова радвай се на човека до себе си, който ти дава всичко и не се обръщай назад.

[Kostadin_682]

Здравейте! Аз съм нова тук, но чета от много отдавна форума. Просто чак сега ми се наложи да пиша...
Сега ще Ви разкажа моята история.
Запознах се с В. преди 5 години някъде, излизахме заедно, бяхме приятели. Докато в един момент съдбата не ми подсказа, че той не е просто един приятел, а нещо различно и аз започнах да се влюбвам. Първо беше с мен само за по веднъж, после започна да ме кани у тях и да си прекарваме чудесно, но без да сме гаджета, твърдеше, че се страхува да не го нараня. След това реши да ми даде шанс, след опитите ми да го накарам да повярва, че не е "поредния". Тръгнахме! Но всичко свърши прекалено бързо : каза ми, че няма смисъл, че проблема е в мен и не мога да му дам всичко (колко лесно, нали?). После мина месец и той пак започна да иска да се виждаме, усещах, че вече съм затънала и няма да се измъкна лесно от желанието си да бъда негова. Не знам дали беше грешка, но спах с него след това. После се случваха все някакви неща, ту ме иска, ту не... И после спря да ми говори... След година близо някъде го поканих на рождения си ден чрез смс не защото съм луда по него, а защото е важен за мен. Не дойде, но започна да търси контакти с мен. И накрая успя - излязох с него. Наговори ми най-милите неща на света... Твърдеше, че съжалява за всичко, което ми е причинил и че никога повече няма да ме остави и вигаги ще бъде до мен. Тогава не можах да превъзмогна себе си и си намерих друг, за да не мисля за него.. от страх... Търсеше ме още известно време, но после спря, пък и пътищата ни се разделяха... Спряхме да се виждаме дори случайно. После съвсем случайно намерих човек М., който ме обикна истински и ми го показваше без да се свиди. Прекарахме незабравими мигове с него и още сме заедно и още се обичаме, 2 години. Но незнайно как, съдбата ми си играе с мен и пак ме срещна с В., той излиза с моята компания, с мен, с приятеля ми, дори толкова си допаднаха, че се плаша. И аз отново мисля за него... Мога ли да обичам и двамата, какво става с мен... Вече не знам какво искам, объркана съм до толкова, че не знам накъде да поема. Помогнете ми да изляза от дупката, в която се намирам... Боли ме

А бе булка ти сляпа ли си? Толкова много шансове си му давала, и той постоянно ги е пропилявал... я си стой със сегашния, и през ум да не ти е минало да се върнеш при другия...

[NeZaPoznat]

Извинявай ама тоя В е направо П. Сбъркала си - ОК . Намерила си истински мъж - ОК. Какво още се чудиш ?!! Или ти е било малко унижението да му се молиш и натискаш да те оправя

[Realy]

Лошото е, че си внушавам, че нещо ме подтиква да бъда с него. Сякаш всички се борят да бъдат с човека, който искат, а на мене ми го поднасят на тепсия във всеки един момент.

[Kostadin_682]

Лошото е, че си внушавам, че нещо ме подтиква да бъда с него. Сякаш всички се борят да бъдат с човека, който искат, а на мене ми го поднасят на тепсия във всеки един момент.

Я помисли малко... какво би станало ако зарежеш сегашния, тръгнеш със стария и нещо се прецака като преди... ? какво ще правиш тогава...?

[sextazy_baby]

На него му е пределено ясно че каквото и да направи ти пак ще го потърсиш...я се стегни бе мацка,колко пъти те е наранил??Радвай се на настоящия си приятел,а другия просто го изключи като вариант.Мое мнение...

[myNameIsImmortal]

Лошото е, че си внушавам, че нещо ме подтиква да бъда с него. Сякаш всички се борят да бъдат с човека, който искат, а на мене ми го поднасят на тепсия във всеки един момент.

Я помисли малко... какво би станало ако зарежеш сегашния, тръгнеш със стария и нещо се прецака като преди... ? какво ще правиш тогава...?

ще реве, какво друго ще прави
затова мисли преди да предприемеш някакво действие!