Подценявате човешкото

Нормално е под въздействието на силни емоции, особенно при поставяне пред свършен факт на който не можете да противодействате да сте разсеяни и объркани. При това положение, търсите логиката в ситуациите и се опитвате да си обясните фактите - за да не изпаднете в тотално объркване и паника. Тук идва мистицизма, задгробният живот, духовете и тем подобни. Лесно е да обясним нещо използвайки легенди, митове и предания без да се уповаваме на научно доказани факти или уповавайки се на псевдофакти.

Да, има странни неща - не отричам. Бил съм свидетел как дядо ми ни извика и обяви че ще умира същата нощ, а пък искал да се види със синът си(баща ми, бел.авт.). Преглеждаха го доктори - в перфектно здраве. Баща ми поел веднага да се връща, но дядо ми почина в 4 и 30 през нощта. В перфектно здраве. Баща ми пристигна около 5. Самовнушение? Или просто е знаел че нещо не е наред? Нещо което докторите не са видели? Според тях - естествена смърт. Не ми се спори много кой прав, кой крив. За съжаление трябва да призная че човека се беше отписал и беше готов да умре без капка страх в очите или някакво притеснение. И тогава изчезваха цигари, разливаха се вина - традиция. Всеки виждаше някакъв символ някъде си - малко петънце на мрамора от който беше направен паметника му - това не е просто произволна жилка в камъка. Дядо ми обичал да ходи с черен костюм, черна риза, черни обувки и бяла вратовръзка(тъкмо за това ми натякват че съм приличал на него - остава ми само бялата ватовръзка ). Беличката жилка в черният мрамор познайте кое било... именно. Според мен напълно произволно. Естествено можехме да се заядем с тоя дето е правил паметника и да си имаме изцяло черен, нали?

Баба ми - същата история. Извикала ги, казала им че ще умира и питала за мене. Айде юруш. Че ако търсите символиката, почти на същото място бях на което беше баща ми когато са го извикали за дядо ми. Според мен - пак случайност. Аз пък, да ми се невиди още по-зле и от баща ми - час и половина съм закъснял. Тъкмо пристигам и некви копеленца отпреде се моткат с ковчег. Ей много криво ми стана. Направо ги подминах като малък камък и хванах къра към Бузлуджа/Шипка. Повървях си два-три километра извън града докато ми дойде акъла. После се сетих че наблизко съм си погребал котката - на едно закътана полянка от дърветата с ручейче Ходих, четох си надписа "fide et аudax - pantera domesticus". Малко изтъркан, ама ако вкараш въображение и се разчита. Извиках си такси да се върна. Като ми казаха какви били последните думи на баба ми и пак ми стана криво - събудила се, питала "Ники дойде ли...", те казали че всеки момент пристигам, а жената казала "Ами аз ще си полегна ей тука да подремна, събудете ме като дойде...", ама нещо номера със събуждането не сработил

Разбира се, предсмъртното желание и на баба ми и на дядо ми били да бъдат погребани заедно, за да са заедно за вечни времена(а у, old school любов ). И на гроба на дядо ми какво мислите има - лале, едно. Дето никой не го е сял, никой не го е копал(има само някаква зеленинка, ниска като тревичка по принцип...). Познайте на баба ми какви й били любимите цветя - лалета. Естествено - ето пак, логика. Дядо ми посрещал баба ми с любимото й цвете. На погребението то не бях ветрове, не бяха чудеса - всички свещи гаснат, аз тичам като някакъв пироман, фен на Прометей паля всичко наред. Вятъра бутнал виното върху гроба - аааайде символ... И както си духаше и ми изкарваше душичката с тия свещи, така изведнъж - оп слънце, няма сумрак и вятъра утихна. Баща ми като почна със "те са се събрали и вече са спокойни" и тем подобни... Да, баща ми, добре - те определят времето над половината България...

Това което виждам аз е низ от произволни събития. Толкова. Останалото е нагаждане на фактите според случеят от хората които се чувстват засегнати. Защитна реакция срещу силата на природата. Трудно е да приемеш че рано или късно си заминаваш безвъзвратно. Инстинкта за самосъхранение не го позволява. Затова и хората търсят нещо с което да се успокоят. Богове. Духове. Задгробен живот. Ад. Рай. Не може всичко да свършва със смъртта. Търсят доказателства с които да си подкрепят предствите. И ги намират. И са спокойни. Без да осъзнават че случките са напълно произволни, въпреки че те намират смисъла в тях.

Помислете малко. Колко време е било необходимо на мрамора за паметника на дядо ми да се формира? Земните пластове се движат за дядо ми? Ами що не за някой друг? И защо се е формирал някъде наблизко, ами не да речем в Австралия? Каква е вероятността някой да извлече точно това парче мармор от много такива? Каква е вероятността да попадне точно в този град? Ами да попадне точно на този познат на баща ми, който дялка паметника? Ами каква е вероятността да го издялка точно до там, че да се появи бялата нишка(и вероятността да изберем тази форма)? И каква е вероятността бялата нишка да се падне точно от предна страна, ами не отстрани или отзад? И ВИЕ МИ ТВЪРДИТЕ ЧЕ ТОВА Е ЗАМИСЛЕНО ОТ НЯКЪДЕ СИ И ОТ НЕЩО СИ САМО ЗАРАДИ ЕДНО СЪЩЕСТВО?!? No way, baby, no way(превод: "Без въй, бабо, без въй" - бургазлии ще ме разберат ). За да се подредят така нещата за едно живо същество би означавало да се разредят за поне сто други. А за да подредите нещата за две живи същества(взаимносвързани като баба ми и дядо ми), за да запазим коефициента - трябва да унищожим последователността за 100^2, т.е. сто на квадрат = десет хиляди(теория за взаимносвързаните вероятности - ВМ). Звучи нереално, нали? За да се получат нещата за 2-ма човека, зарязваме 10к човека? Щото някой в същият град може да е носел бял костюм на черни райета, а подобен мрамор да не се е формирал - само черен с леки бели нишки. Да не изпадам в повече подробности(че пак се олях ).

Всичко е напълно произволно, вие сте тези които му придават значение(или не му придават). Щом така ви е по-добре - заповядайте.