Добре,реших да използвам един жокер макар че сигурно пак ще кажеш че говоря с псевдофакти и всичко пак е случайност...но къде ги тези случайности на всеки ъгъл ебаси.

Та започвам да разказвам:

Преди време по стечение на обстоятелствата започнах да си пиша в един форум на лични съобщения с едно момиче набор 88 и си писахме няколко месеца.Сега вече не си пишем.Та и тя като теб беше малко песимистично настроена към тези неща,защото се опитваше да си ги обясни с науката,която познаваме досега.
Та тя ми каза следното:
С дядо и който вече е починал имали много силна връзка.Много се уважавали и си споделяли неща от всякакъв тип.Няколко години преди да почине дядо и постреснат от един негов сън и го разказал.
Сънят бил следният:
Дошъл някакъв човек,който бил много близък приятел на дядо ,но преди време,незнам колко,бил починал.Казал на дядо и:"Айде няма ли да идваш вече при мен да ти покажа как е тук"
Точно в същото време семейството на това момиче било в доста затруднено положение.Дядото явно и подсъзнателно усещал че не си е довършил работата и без него точно в този момент много трудно ще се справят.
Отговорил на приятеля си следното:'На мен ми е още рано,имам семейство,имам и внуци сега са в труден период и трябва да им помогна доколкото мога.Иди при,казал името на някакъв техен общ приятел,питай го него.Той е сам,няма за кой да се грижи,може и да се съгласи да дойде с теб....

И досещаш ли се какво е станало.Пълна случайност нали?Точно същият ден бил починал този техен общ приятел,на който дядото споменал името в съня си.И още по голямата случайност.Бил починал на леглото си,на което спи.Каточели даже изобщо не се бил събуждал тази сутрин.
След още няколко години и дядото починал,но семейството му вече било в много по-добро състояние.

Та за теб такива работи може и да са случайност и псевдофакти,но за мен не са.Не може като видим нещо по странно,което ни е по непознато да извръщаме глави и да казваме"А,това е случайност"
Както казах аз мисля че случайности няма.