Едва ли са малко хората, на които им се е случвало така да бъдат наранени. Още с първия си приятел бях случила на момче, с което си пасваме - разбирахме се, обичахме се много силно (той продължава да ме обича), бяхме заедно година и половина; но след едни много груби думи, които ми наговори, нещо се пречупи в мен и изстинах. Скъсах с него, а след това просто спрях да чувствам такава тръпка към потенциални "гаджета".
Той много ме нарани - с моя упорит магарешки характер ме накара да се откажа от нещо, за което съм се борила и съм градила 2 години. Въпреки това продължавам да си мечтая пак да се влюбя, ако ще пак да ми бъде разбито сърцето. Сигурно е нормална реакция, не знам. Нали дори когато си изгори крилцата, пеперудата пак се стреми към огъня.