Честит 9 май

[kalashnik]

Ето ви една статия за убитите съветски гражадани, написана от американския учен Марио Суоса:

Това е историята на Съветския съюз, история на милиони хора, които уж били репресирани или в резултат на гладуването през сталинско време били умрели в трудовите лагери. В света, в който живеем, едва ли някой не е чувал ужасните истории за смъртта и трудовите лагери на ГУЛАГ. Кой може да не е чувал за милионите умрели от глад и за милионите опозиционери, унищожени в Съветския съюз? В капиталистическите страни тези разкази се повтарят отново и отново в книги, вестници, по радиото и телевизията, във филми, а фантастичното число на милионите жертви на социализма през последните 50 години стремително расте.
Но откъде се взеха тези разкази и тези цифри? Кой стои зад всичко това? И следващия въпрос: кое в тези разкази е истина? Какво се е криело в архивите на Съветския съюз, отворени от Горбачов за исторически изследвания през 1989 г.? Авторите на митове винаги заявяваха, че всички тези разкази за милионите жертви в СССР по времето на Сталин ще се потвърдят, когато бъдат отворени архивите? И какво се случи, когато се отвориха архивите? Потвърдиха ли се тези разкази?
Тази статия ще покаже откъде се взеха сведенията за милионите умрели от глад и в трудовите лагери на Съветския съюз. След проучването на историческите изследвания, направени в съветските архиви, ние сме в състояние да представим информация под формата на конкретни данни относно реалното число на затворниците, времето на пребиваването им в затворите, и на тези, които са осъдени на смърт в сталинския Съветски съюз. Истината се отличава силно от митовете.

От Хитлер до Хърст, от Конкуест до Солженицин

Между Хитлер и Хърст, Конкуест и Солженицин има пряка историческа връзка. През 1933 г. в Германия се извършиха политически промени, които оставиха следи в световната история за десетилетия напред. На 30 януари Хитлер стана премиер-министър и новата форма на управление, възприела насилието и престъпвайки законите, започна да оформя своите очертания. За да закрепят властта в ръцете си, нацистите насрочиха нови избори на 5 март, използвайки всички средства за пропаганда, с които разполагаха, за да си осигурят победа.
Седмица преди изборите (на 27 февруари) нацистите запалиха Райхстага и обвиниха за това комунистите. На последвалите след това избори нацистите получиха17.3 млн. гласа и 288 депутатски мандата, т.е. около 48% от гласовете на избирателите ( ноември 1932 г. те бяха получили 11.7 млн. и 196 депутатски мандата). Веднага след като Компартията беше забранена, нацистите започнаха репресии срещу социалдемократите и профсъюзното движение, и първите концентрационни лагери започнаха да се пълнят с привърженици на всички леви партии. На 24 март Хитлер прокара през Райхстага закон, който осигури абсолютната му власт за 4 години. От това време се започна откритото преследване на евреите, които допълниха концентрационните лагери, където вече бяха вкарани комунистите и социалдемократите. Политиката на Хитлер набираше скорост: бяха отменени международните съглашения от 1918 г., които налагаха ограничения върху производството на оръжие и милитаризацията на Германия. Въоръжаването на Германия тръгна с бързи темпове.
Такава беше ситуацията на международната арена, когато започнаха да се зараждат митовете относно глада и репресиите в Съветския съюз.

Украйна като немска територия

Верен привърженик на Хитлер в немското ръководство беше Гьобелс, министър на пропагандата, човек, отговарящ за насаждане на нацистката мечта в съзнанието на немския народ. Мечтата за расово чист народ, живеещ във Велика Германия, страна с обширно жизнено пространство. Това жизнено пространство включвало в себе си територия на изток от Германия, много по-голяма, отколкото е самата Германия, която германските нацисти им предстоеше да завземат. През 1925 г. в „Моята борба” Хитлер написа, че Украйна съставлява съществена част от немското жизнено пространство. Украйна и другите страни от Източна Европа са собственост на немската нация, която трябва да бъде използвана за благото на немците. В съответствие с нацистката пропаганда, немският меч трябва да освободи тези територии, за да се създаде жизнено пространство за немската раса. С помощта на немските технологии и предприемчивост Украйна е трябвало да се превърне в зърнопроизводителен район на Германия. Но отначало Германия е трябвало да освободи Украйна от населяващите я „недоразвити полухора”, които трябвало да работят като роби в немските домове, във фабриките и селскостопанските владения – навсякъде, където това е необходимо за немската икономика.
Завоюването на Украйна и другите области на Съветския съюз означаваше война със Съветския съюз и за тази война нацистите се готвеха отрано. Затова нацисткото министерство на пропагандата начело с Гьобелс започна кампания около мнимия геноцид, организиран от болшевиките в Украйна, ужасния период на катастрофален глад, наложен от Сталин, за да застави селячеството да се съгласи с политиката на социализма. Целта на нацистката пропаганда беше да подготви световното обществено мнение за освобождението на Украйна от немските войски. Независимо от огромните усилия на нацистката кампания около мнимия „геноцид” в Украйна не се получи значителен успех в света, ако не се считат няколкото публикации в английската преса. Хитлер и Гьобелс се нуждаеха от помощ относно разпространението на клеветническите слухове за Съветския съюз. Тази помощ те намериха в САЩ.

Уилям Хърст – съмишленик на Хитлер

Уилям Рандолф Хърст – така се нарича мултимилионерът, който се постара да помогне на нацистите в тяхната ненавистна пропаганда против Съветския съюз. Знаменитият вестникарски магнат Хърст придоби известност като баща на „жълтата преса”, основана на сензациите. Хърст започна своята кариера като редактор на вестници през 1885 г., когато неговият баща Джордж Хърст, минно-промишлен милионер, сенатор и собственик на вестници, го сложи да ръководи “Сен Франсиско дейли икзаминър”. Това сложи началото на вестникарската империя на Хърст, империя, която оказа мощно влияние върху умовете на американците.
След смъртта на баща си Хърст продал всички наследени от него акции от минната промишленост и започнал да влага парите си в журналистиката. Първата му придобивка беше “Ню Йорк морнинг джърнал”, обикновен вестник, който Хърст превърна в „парцал със сензации”. Той купуваше своите истории на всякаква цена и ако не се случеше подходящо зверско убийство или нещо голямо, журналистите и фотографите е трябвало сами да го изфабрикуват. Това е отличителната черта на жълтата преса: лъжата и изфабрикуваните лъжливи сензации, представени като истина.
Измислиците на Хърст го направиха милионер и много влиятелна личност във вестникарския свят. През 1935 г. той беше един от най богатите хора в света, състоянието му се оценяваше на 200 млн. долара. След като купи “Морнинг джърнал”, Хърст продължи да изкупува и учредява ежедневници и седмичници навсякъде из Съединените щати. През 1940 г. Хърст беше собственик на 25 ежедневни и 24 седмични вестника, 12 радиостанции, 2 световни новинарски агенции, едно предприятие за производство на нови филми, киностудията “Космополитан” и много други. През 1948 г. той купи една от първите американски телевизионни станции – “BWAL-TV” в Балтимор. Вестниците на Хърст се продаваха в 13 млн. екземпляра ежедневно и имаха около 40 млн. читатели. Всеки трети възрастен в САЩ четеше ежедневно вестниците на Хърст. Освен това милиони хора от целия свят получаваха информация от пресата на Хърст чрез съобщенията на информационните агенции, филмите и вестниците, които се превеждаха и отпечатваха в огромни количества из целия свят.
Цифрите, представени горе, показват в какъв размер империята на Хърст можеше да влияе върху американската политика, а дори и на политиката в света. И това влияние беше насочено към недопускане включването на САЩ през Втората световна война на страната на Съветския съюз и към подкрепа на започнатия през 1950 г. от Маккарти антикомунистически „лов на вещици”.
Светогледът на Хърст беше ултраконсервативен, националистически и антикомунистически. Той се отличаваше с крайно десни възгледи. През 1934 г. Хърст направи пътешествие до Германия, където беше приет от Хитлер като гост и съмишленик. След пътешествието във вестниците на Хърст се появи серия от статии против социализма, против Съветския съюз и конкретно против Сталин. Хърст се опитваше да използва своите вестници за неприкрита фашистка пропаганда, публикувайки статии на Гьоринг, дясната ръка на Хитлер. Протестът на читателите обаче го застави да прекрати тези публикации. И така, след посещението на Хърст при Хитлер американските вестници се напълниха с „описания” на ужасите, ставащи в Съветския съюз – убийства, геноцид, робство, разкол в управляващата върхушка, глад сред населението. На тази тема новините се фабрикуваха почти ежедневно. Материалите за Хърст постъпваха от Гестапо – политическата полиция на нацистка Германия. На първите страници на вестниците често се появяваха карикатури на Сталин, изобразен във вид на убиец, с кинжал в ръката. Не трябва да забравяме, че тези статии се четяха ежедневно от 40 млн. души в САЩ и милиони по целия свят.

Митът за глада в Украйна

Една от първите кампании на хърстовската преса против Съветския съюз се състоеше в непрекъснато повдигания въпрос за милионите умиращи от глад в Украйна. Тази кампания започна на 18 февруари 1935 г. със заглавие на първата страница в “Чикаго Америкън”: „ 6 милиона души умрели от глад в Съветския съюз”. Използвайки материали, предоставени от нацистка Германия, Хърст – вестникарският барон и привърженик на фашистите – започна да печата фалшификации за геноцида, задачата на които е да убеди читателите, че болшевиките съзнателно извършват престъпления, ставащи причина за гибелта на няколко милиона жители на Украйна от глад. Всъщност това, което ставаше в Съветския съюз в началото на 30-те години, може да се нарече голяма класова битка, в която бедните селяни се вдигнаха против богатите селяни – собственици, кулаци, и започнаха борба за колективизацията, за колхозите.
Класовата борба в село, в която бяха въвлечени пряко или косвено 120 млн. селяни, несъмнено се отрази на стабилността на селскостопанското производство и намали производството на хранителни продукти в някои области. Недостигът на храни отслаби хората и доведе до увеличаване броя на жертвите от епидемни болести. Болестите тогава бяха, макар и тъжен, повсеместен факт. Между 1918 и 1920 г. епидемията от испански грип стана причина за смъртта на 20 млн. души в САЩ и Европа, но никой не осъди правителствата на тези страни за убийство на своите граждани. Остава фактът, че тези правителства не биха могли да противопоставят нищо срещу епидемия от този род. Едва с откриването на пеницилина по време на Втората световна война стана възможна ефективната борба с епидемиите.
Статиите в хърстовската преса, твърдящи, че в Украйна са измрели милиони от глад, умишлено провокиран от комунистите, се съпровождаха със живописни и сензационни детайли. Хърстовската преса използва всичко възможно да представи лъжата като истина и успя да направи обрат в общественото мнение на капиталистическите страни против Съветския съюз.
Такъв е източникът на първия гигантски мит, изфабрикуван в потвърждение на това, че в Съветския съюз загинали милиони хора. На вълната на разгърнатия от пресата протест против „организирания от комунистите глад” никой не се интересува от контрааргументите на Съветския съюз и пълното разобличаване на хърствоските лъжи. Такава ситуация просъществува от 1934 до 1987 г. За повече от 50 години няколко поколения в света израснаха с тези измишльотини, създаващи негативни представи за социализма в Съветския съюз.

Империята от средства за масова информация на Уилям Хърст през 1998 г.

Уилям Хърст умря през 1951 г. в дома си в Бевърли Хилс ( Калифорния), оставил след себе си империя от средства за масова информация, която до ден-днешен продължава разпространяването на реакционни съобщения по целия свят. Корпорацията на Хърст е едно от най-крупните предприятия в света, обединяваща над 100 компании и използваща труда на 15 000 работника. Днес империята включва вестници, списания, книги, радио, телевизия, кабелни телевизии, новинарски агенции и мултимедии.


След 52 години лъжи излиза истината

Нацистката кампания за дезинформация относно глада в Украйна не завършва с гибелта на нацистка Германия. Напротив, тя беше подхваната от ЦРУ и МИ-5. На нея винаги са й отделяли особено внимание в пропагандната война против Съветския съюз. Антикомунистическият „лов на вещици” разгърнат от Маккарти, се нуждаеше от разкази за умрелите от глад в Украйна. През 1953 г. този въпрос беше разгледан в книгата „Черните дела на Кремъл”. Нейното издаване се финансира от украинската емиграция – хора, сътрудничили на нацистите през Втората световна война, на които американското правителство е предоставило политическо убежище, провъзгласявайки ги за „демократи”.
След като беше избран за американски президент, Рейгън започна през 80-те години на 20 век кръстоносен поход против комунистите и пропагандата за милионите умрели от глад в Украйна беше възродена. През 1984 г. някой си професор от Харвард публикувал книгата „Животът на човека в Русия”. Книгата повтаряла измисленото от хърстовската преса през 1934 г. По този начин през 1984 г. нацистката измишльотина от 30-те години на 20 век беше възобновена, но този път под респектиращия покрив на американския университет. Но с това работата не свърши. През 1986 г. се появи нова книга – „Скръбна жътва”( Harvester Of Sorrow). Авторът на книгата – бивш английски разузнавач, сега професор от Стамфордския университет (Калифорния) Робърт Конкуест. За „работата” върху книгата Конкуест получил хонорар от 80 хил. долара от Организацията на украинските националисти (ОУН). Същата организация през 1986 г. плати снимките на филма „Жътва на отчаянието”, в който между впрочем е използван материал от книгата на Конкуест. Времето на отпечатването на тази книга и изработването на филма е ознаменувано с грамаден брой жертви на глада в Украйна – чак до 15 милиона – лъжа, разпространявана от пресата на Хърст, възпроизвеждана в множество издания и филми, и влязла в съзнанието на обикновените хора.
Канадският журналист Дъглас Тотъл съвсем точно показваше фалшификацията в своята книга „Мошеничество, глад и фашизъм. Митът за геноцида в Украйна от Хитлер до Харвард”. Тази книга е публикувана в Торонто през 1987 г.. Тотъл доказва, че страховитите фотографии на гладни деца са направени по време на гражданската война, интервенцията на чуждестранните армии и тогавашния глад, и са взети от издание от 1922 г. Дъглас Тотъл привежда данни, лежащи в основата на съобщения за глад през 1934 г. Пример за разобличаване на тенденциозни изкуствени лъжи е следният факт: журналистът, дълго време снабдяващ хърстовската преса с фотографии и репортажи от гладуващите райони в Украйна, Томас Уолкър, се оказа, че е човек който никога не е бил в Украйна. Даже в Москва е бил не повече от 5 дни. Този факт е бил разкрит от московския кореспондент на американския вестник „Нейшън” Люис Фишър.
Фишър открил също, че журналистът М.Перът, кореспондент на хърстовските вестници, работещ в Украйна, е изпращал на Хърст съобщения за високите реколти, получени през 1933 г. в СССР. Тези репортажи не са публикувани и до сега. Тотъл открил също, че журналистът, пишещ отчетите за украинския глад, Томас Уолкър, в действителност е бил Робърт Грант, осъждан, а след това изчезнал от затвор в Колорадо. Този Уолкър или Грант бил арестуван след завръщането си в САЩ и на разпита признал, че никога не е бил в Украйна. Лъжата относно милионите измрели в Украйна от глад през 30-те години, уж организирани от Сталин, се разкри едва през 1987 г. Хърст, фашистите, полицейският агент Конкуест и другите, формирали мнението на милиони хора, с фалшиви данни. Дори сега нацистко-хърстовските измишльотини все още се повтарят в изданията, написани с пари на реакционните сили.
Хърстовският печат, имащ монополно положение в много щати на САЩ и имащ новинарски агенции по целия свят, беше значим рупор на Гестапо. В света, където господства монополистичния капитал, е напълно в неговата власт да преобразува гестаповската лъжа в „истина”, идваща от дузина вестници, радиостанции и ТВ-канали по целия свят. Когато изчезна Гестапо, кампанията за война срещу СССР беше подхваната от ЦРУ. Антикомунистическите настроения в американския печат не намаляха ни на йота.

Робърт Конкуест – главният фантазьор

Човекът, когото така широко цитира буржоазният печат, този истински оракул на буржоазията, заслужава определено внимание. Роберт Конкуест е един от двамата най-четени автори за милионите умрели в Съветския съюз. Той е създателят на всички митове и лъжи за Съветския съюз, появили се на бял свят след Втората световна война. Конкуест е известен преди всичко с книгите си „Големият терор” (1969 г.) и „Скръбна жътва”(1986 г.). Той пише за милионите умрели от глад в Украйна, в трудовите лагери ГУЛАГ и в периода на репресиите 1936-38 г., ползвайки като източници на информацията си намиращите се в изгнание украинци, живеещи в САЩ и принадлежащи към крайно десните партии, хора, които навремето са сътрудничили на нацистите. Много от героите на Конкуест са били известни като военни престъпници, ръководили или участвали в масовите унищожения на евреи в Украйна през 1942 г. Един от тези хора, Микола Лебед, осъждан като военен престъпник след Втората световна война, беше шеф на полицията в Лвов по време на фашистката окупация и ръководеше разправата над евреите през 1942 г. През 1949 г. ЦРУ изсели Лебед от САЩ, където той работеше като източник на дезинформация.
Стилът на Конкуест се характеризира с фанатичен антикомунизъм. В книгата си от 1969 г. той ни съобщава, че умрелите от глад в Съветския съюз през 1932-33 г. били 5-6 милиона души, като половината от тях са жители на Украйна. Но през 1983 г. при Рейгън Конкуест разпростря глада до 1937 г. и увеличи броя на жертвите до 14 млн.! Както се оказа, такива твърдения се възнаграждават щедро: през 1986 г. самият Рейгън поръча на Конкуест да напише материал за неговата президентска кампания, за да „подготви американския народ за съветско нахлуване”. Този текст беше направен под формата на въпроса: „Какво да правим, когато дойдат руснаците? Книга за оцелелите.” Наистина, странни думи в устата на професор по история! Но не са странни за човека, занимавал се цял живот с лъжи за Съветския съюз и Сталин.
Миналото на Конкуест беше обнародвано във вестник „Гардиън” от 27 януари 1978 г. в статия, която го описва като бивш агент на отдела за дезинформация в британското разузнаване, т.е. „Информационно-изследователски отдел” (ИИО). Този отдел е създаден през 1947 г. (първоначално се наричал „комунистическо информбюро”), главна задача на който е била борбата с комунистическото влияние в целия свят чрез насаждане на съответстваща информация сред политици, журналисти и други, които от своя страна да влияят на общественото мнение. Дейността на ИИО както във Великобритания, така и зад граница беше многостранна. Когато през 1977 г. ИИО беше формално разпуснат в резултат на разкриване връзките му с крайно десните, се оказа, че само във Великобритания над 100 от най-известните журналисти са имали контакт с ИИО, който редовно ги снабдявал с материали. Това е било обичайно за редица големи английски вестници, например „Файненшъл Таймс”, „Дъ Таймс”, „Икономист”, „Дейли Мейл”, „Дейли Мирър”, „Ди Експрес”, „Дъ Гардиан” и др. Фактите, обнордвани в „Дъ Гардиан” след това, разкриват по какъв начин тайните служби могат свободно да манипулират новините за най-широката публика.
Робърт Конкуест е работил в ИИО от създаването му до 1956 г. „Работата” на Конкуест била принос в т.нар. „черна история” на Съветския съюз, представяна за истина сред журналистите и сред всички, които оказват влияние върху общественото мнение. След като формално напуска ИИО, Конкуест продължи да пише книги по поръчка на специалните служби, ползвайки се от тяхната финансова подкрепа. Книгата му „Големият терор” – основен документ на десните по въпросите на класовата борба, разгоряла се в Съветския съюз през 1937 г., е фактически преработка на материалите, които е написал за секретните служби. Книгата е завършена и публикувана с помощта на ИИО. Третото издание на книгата е купено от “Praeger Press”, обикновено публикуващо литература от ЦРУ. Книгата на Конкуест е била предназначена за представяне на „полезните глупаци”, като университетските професори и работещите в печата, радиото и телевизията, за да разпространяват лъжите на Конкуест сред населението. За реакционните историци този човек и досега си остава един от най-авторитетните изследователи-съветолози.

Александър Солженицин

Другата личност, която неизменно се асоциира с книгите и статиите за лишените от живот и свобода в Съветския съюз, е руският автор Александър Солженицин. Той става известен в целия капиталистически свят в края на 60-те год. благодарение на книгата му „Архипелаг ГУЛАГ”. Той самият е бил осъден през 1946 г. на 8 години трудов лагер за контрареволюционна дейност, изразяваща се в разпространяване на антисъветски пропагандни материали. Според Солженицин войната против фашистка Германия през Втората световна война е можела да бъде избегната, ако съветското правителство беше постигнало компромис с Хитлер. Солженицин също осъжда съветското правителство и лично Сталин за ужасните последици от войната за народите от Съветския съюз, при това много по-силно отколкото осъждаше Хитлер. Солженицин не скриваше своите симпатии към фашистите. Той е осъден като изменник.
Публикациите на Солженицин започнаха през 1962 г. в Съветския съюз със съгласието и помощта на Никита Хрушчов. Първата му публикувана книга е „Един ден на Иван Денисович”, посветена на затворническия живот. Хрушчов използва материалите на Солженицин като таран за разрушаване на сталинското наследство. През 1970 г. Солженицин получи Нобелова награда за литература за книгата му „Архипелаг ГУЛАГ”, след което книгите му започнаха да се печатат на Запад в огромни тиражи, а техният автор стана едно от най-ценните оръдия на империализма за разрушаване на социализма в Съветския съюз. Неговите материали за трудовите лагери се присъединиха към пропагандата за милионите жертви, които, ако вярваме на буржоазните средства за масова информация, уж са умрели в Съветския съюз.
През 1974 г. Солженицин се отрече от съветското си гражданство и емигрира в Швейцария, а след това в САЩ. Тогава капиталистическата преса го представяше като голям борец за свобода и демокрация. Неговите профашистки симпатии се премълчаваха, тъй като биха направили фигурата на нашия „борец против социализма” крайно непривлекателна.
В САЩ Солженицин често беше канен за изказвания на влиятелни събрания. Той беше главният оратор на обединените конгреси на Американската федерация на труда и конгреса на производствените профсъюзи през 1975 г. А на 15 юли 1975 г. беше поканен да прочете лекция за ситуацията в света в американския Сенат! Неговите лекции представляват яростна агитация от най-реакционни позиции. Между другото, той агитираше за ново нахлуване във Виетнам и то след поражението, което претърпя там САЩ. Нещо повече, след 40 години фашизъм в Португалия, когато ляво-радикалните офицери взеха властта в хода на народната революция от 1974 г., Солженицин се нае със задачата да агитира за военно нахлуване на САЩ в Португалия, която, според него, ще влезе във Варшавския договор, ако САЩ не предприемат интервенция! В своите лекции Солженицин винаги оплакваше освобождаването на португалските колонии в Африка. Но, разбира се, главна тема в речите на Солженицин винаги е била мръсната война против социализма – от приписваното изтребване на няколко милиона души в Съветския съюз до десетки хиляди американци, уж затворници, превърнати в роби в социалистическия Северен Виетнам. Последната идея на Солженицин, че американците са използвани в качеството на роби в Северен Виетнам, намери достойна екранизация във филма „Рамбо-ІІ”.
Американските журналисти, осмелили се да пишат за нуждата от мирно съществуване между САЩ и Съветския съюз, бяха заклеймявани от Солженицин като потенциални изменници.
Солженицин се обяви също за нарастване на американската военна мощ против Съветския съюз, който, както той заявява, има превъзходство над САЩ при танковете и авиацията 5 до 7 пъти, в атомното оръжие 2-3, дори 5 пъти. Лекциите на Солженицин изразяваха позицията на крайно реакционните сили. Но самият той отиде на още по-реакционни позиции, публично поддържайки фашизма.

Поддръжка на фашиста Франко

След смъртта на Франко през 1975 г. фашисткият режим в Испания започна да губи контрол върху политическата ситуация, а в началото на 1976 г. събитията в Испания завладяха световната общественост. В страната започнаха стачки и демонстрации с искане за свобода и демокрация, и наследникът на Франко крал Хуан Карлос беше принуден много внимателно да проведе някои либерални реформи, за да успокои социалното напрежение.
В този извънредно важен момент Солженицин отиде в Мадрид и даде интервю за програмата „Директисимо-1” в съботната вечер на 20 март в най-гледаното телевизионно време ( виж испанските вестници „АВС” и „УА” от 21.03.1976 г.). Солженицин, въпросите към когото са били зададени предварително, се възползвал от случая, за да направи пълен набор от реакционни изявления. Той нямал намерение да поддържа така наречените либерални мерки на краля. Напротив, Солженицин бил предпазлив към демократичните реформи. В телевизионното си интервю той заявил, че 110 млн. руснаци са загинали като жертви на социализма и сравнил „робството, на което е подложен съветският народ” със свободата, която е имало при испанската диктатура. Солженицин също така осъдил прогресивните „утопични” кръгове, разглеждащи испанския режим като диктатура. Под прогресивни той имал предвид всякакви представители на демократичната опозиция, било либерали, социалдемократи или комунисти. „Миналата есен – казал Солженицин, световното обществено мнение се беше загрижило за съдбата на испанските терористи ( т.е. испанските антифашисти, осъдени на смърт от режима на Франко). През цялото време прогресивното обществено мнение едновременно иска да се демократизира политическата сфера и подкрепя тероризма.”. Всички, които са за бързи демократични реформи, ако се вярва на Солженицин, едва ли разбират, какво ще се случи утре и вдругиден. „В Испания утре ще бъде демокрация, но вдругиден ще може ли тя да избегне прехода към тоталитаризъм”.
На внимателния въпрос на журналиста не изглеждат ли подобни заявления като подкрепа на режимите, при които отсъстват демократически свободи, Солженицин отговорил: „Аз зная само една страна в света, в която няма свобода – това е Русия”. Солженициновите изявления по испанската телевизия бяха пряка поддръжка на испанския фашизъм, идеология, която той защитава и до днес. Това е и една от причините, поради която Солженицин започна да изчезва от полезрението на обществото след 18-годишно пребиваване в САЩ и отчасти изгуби подкрепата на буржоазните правителства. За капиталистите това беше небесен дар – да използват хора като Солженицин във войната против социализма, но всичко има граници. В новата капиталистическа Русия, която зависи от подкрепата на
Запада, онези политически кръгове, които са заинтересувани от получаване на печалби при условията на буржоазна демокрация, фашизмът като алтернативен политически режим в Русия е малко пригоден за бизнес. Поради тази причина политическите планове на Солженицин за Русия са твърде непостижими, доколкото без помощта на Запада той нищо не представлява. Разбира се, Солженицин иска за бъдеща Русия възстановяването на самодържавието и традиционното руско православие. Дори най-надменните империалисти не са заинтересувани да подкрепят политическа глупост в подобни мащаби. А неговите поддръжници на Запад, ако искат, следва да го търсят сред най-твърдоглавите представители на крайната реакция.

Нацизъм, полиция и фашисти

По такъв начин най-ценните доставчици на буржоазните митове за милионите уж умрели и лежащи в затворите в Съветския съюз са: нацистът Уилям Хърст, шпионинът Робърт Конкуест и фашистът Александър Солженицин. Сред тях Конкуест има водеща роля, тъй като именно неговите данни използват буржоазните средства за масова информация по целия свят и дори е залегнала в основата на цели школи и направления, учредени в някои университети.
Работата на Конкуест без съмнение е първокласен образец на дезинформация. През 70-те години Конкуест получи огромна помощ от Солженицин и серия второстепенни фигури като Андрей Сахаров и Рой Медведев. Като допълнение, на различни места по света се появиха множество хора, отдали се на спекулации относно броя на жертвите, които винаги бяха щедро заплащани от буржоазния печат. Разкри се обаче истинското лице на тези фалшификатори на историята и истината беше окончателно установена. По указание на Горбачов за историците бяха открити секретните партийни архиви. От това се появиха последствия, за които никой не предполагаше.

[kristo]

Калашниче доста си зле брато. "Нямало" доказателства за избитите от най-големия световен престъпник Сталин и неговия предшественик-престъпник Ленин хора, ти с всичкия ли си си? Нямало документи ли? Ами как да има, комунистите умело са ги заличавали и унищожавали за да не се знае точната бройка на престъпленията им. Само в България са избити 222 000 души и това е официално доказано след изследвания на световни експерти. В Русия пък минимума е 32 000 000. Или ще кажеш тези хора са избити от Хитлер? Мислиш ли, че някой ще ти се хване на "доказателствата", които даваш, които са си едни свободни съчинения на болен мозък? Да отречеш толкова очевидни факти е все едно да отречеш Баташкото клане и Арменския геноцид. Само от глад в концлагера СеСеСеРе са измрели десетки милиони. само виж картинките на труповете, които са снимани и са в учебниците по история ако щеш. Какво да ти говоря, ти си един промит комунистически мозък, това, което цитираш е тотален бълвоч и нагла манипулация, целяща да оправдае едни световни престъпници като комунистическите отрепки, изроди и боклуци Сталин и Ленин.

[kalashnik]

А вие като че ли не оправдавате Хитлер за действията му. Май и вие и аз се ръководите от "Целта оправдава средствата".