Ми то и да искам да съм далече от него, няма как да стане. Живее ми на 5 мин път, работи на 10 от вкъщи. Засичам го през ден.
Поговорката далеч от очите, далеч и сърцето при мен просто НЯМА как да проработи.



Бааахти много е сложно, ужасно е.
А за отворената връзка, понякога се колебая, понякога си казвам твърдо не. От една страна е жаааалката логика, че поне ще ме прегръща пак и ще съм до него, а от друга изниква достойнството и принципите ми. Май някой тряа да ми удари един здрав бой, друг изход вече НЕ виждам.


И все пак отново благодаря на всички, някои постове определено ме накараха да погледна нещата и от един малко по-различен ъгъл