Referat:високо молекулните съединения

[kzteam]

Здравейте,Трябва ми тема(реферат) за високо молекулните съединения търсих във гоогле обаче не намерих ако може да ми дадете линк

[Punk_girrl]

Ми не сам учила мн химия.засега само в един клас.За това не съм голям спец,нито голям фен

Но все пак...това ще ти помогне ли?



ДИСЦИПЛИНА: ВИСОКОМОЛЕКУЛНИ СЪЕДИНЕНИЯ


ИНФОРМАЦИОНЕН КОМПЛЕКТ ЗА СТУДЕНТА
П О
ВИСОКОМОЛЕКУЛНИ СЪЕДИНЕНИЯ


Форми на самостоятелна работа
1. Разработване на реферати.
2. Разработване на методики за лабораторни упражнения 1.3. и 1.4.
3. Определяне на константи на съполимеризация с компютърна програма по метода на Келен–Тюдьош. (Решаване на задача)

Условия за допускане до изпитна процедура
1. Изработени лабораторни упражнения.
2. Защитен реферат.
3. Решена задача.

Схема/елементи, процедура на изпита, критерии за оценяване знанията и уменията на студентите, присъждане на кредити.
Оценката по дисциплината се оформя от оценките от лабораторните упражнения, самостоятелната работа ( реферат, курсова работа, курсов проект) и от писмения семестриален изпит. 6 кредита


К О Н С П Е К Т
за изпит по Високомолекулни съединения
за специалност “Химия”

1. Високомолекулни съединения (полимери).Основни понятия в полимерната химия.
2. Исторически преглед на развитието на полимерната химия и наука.
3. Класификация на високомолекулните съединения (ВМС) – по форма на макромолекулата; по състава на полимерната верига – карбоверижни полимери. Примери.
4. Класификация на ВМС - хетероверижни и елементорганични полимери; по произход и метод за получаване; по физикомеханични показатели и приложение.
5. Строеж и структура на ВМС. Връзка между строеж, структура и свойства.
6. Конфигурация и стереоизомерия на макромолекулите.
7. Конформация и гъвкавост на макромолекулите – кинетична и термодинамична.
8. Синтез на полимери – основни реакции и методи. Примери. Мономери.
9. Радикалова полимеризация – иницииране и инициатори, нарастване и прекъсване нарастването на кинетичната верига. Пример – ПЕВН.
10. Пренасяне на кинетичната верига. Термодинамика на радикаловата полимеризация. Полимеризация и деполимеризация.
11. Кинетика на радикаловата полимеризация – кинетична схема, скорост на елементарните реакции, кинетична крива и кинетично уравнение.
12. Методи за провеждане на процеси на верижно-радикалова полимеризация.
13. Синтез на съполимери. Видове съполимери – строеж и свойства. Съполимеризация – видове, основно уравнение.
14. Зависимост на състава на съполимера от състава на мономерната смес. Значение на r-стойностите и видове съполимеризация. Примери.
15. Йонна полимеризация – особености и видове. Катионна полимеризация – същност, мономери и елементарни реакции. Пример – полиизобутилен.
16. Анионна полимеризация – същност, мономери и елементарни реакции.
17. “Живи” полимерни вериги и “жива” полимеризация – механизъм. Примери.
18. Кинетика на анионната полимеризация на акрилонитрил в течен амоняк – кинетична схема и кинетично уравнение.
19. Йонно-координационна полимеризация. Катализатори на Циглер-Ната. Механизъм.
20. Синтез на правилно изградени полимери. Стереорегулярни, алтерниращи, синтез върху полимерна матрица.
21. Полимеризация чрез отваряне на пръстена на циклични мономери – по катионен и анионен механизъм.
22. Степенна полимеризация (поликондензация). Основни понятия. Видове поликондензационни процеси.
23. Мономери за синтез на поликондензационни полимери – функционалност, уравнение на Кародърс. Примери.
24. Равновесна поликондензация – определение и основни закономерности. Деструктивни и обменни реакции. Примери.
25. Равновесна поликондензация – завършване на процеса. Уравнение на Шулц.
26. Кинетика на равновесната поликондензация.
27. Неравновесна поликондензация – определение и същност. Примери.
28. Блокови и присадени съполимери – видове, строеж и методи за получаване.
29. Химични реакции на полимерите – видове. Полимераналогични реакции.
30. Структуриране на полимерите. Деструкция и стабилизация на полимери.
31. Природни полимери – нишесте, целулоза и естествен каучук.
32. Синтез на изкуствени полимери.
33. Надмолекулна структура на полимерите. Аморфно-кристален строеж. Структура и свойства на кристалните полимери – морфологични единици.
34. Течно-кристално състояние на полимерите. Примери.
35. Деформация и релаксационни свойства на полимерите – видове деформация, закон на Хук, релаксация и хистерезис. Температурна зависимост на деформацията.
36. Термомеханични криви. Физични (деформационни) състояния на полимерите. Стъкловидно състояние.
37. Високоеластично и вискозно-течно състояние на полимерите.
38. Разтвори на полимерите. Пластификация. Водоразтворими полимери. Поли-електролити.

[TEARS]

Високомолекулни съединения
Биополимери-ДНК и РНК

Въведение

Важен клас от биополимерите са нуклеиновите кисилини:дезоксирибонукле� �нова(ДНК) и рибонуклеинова( РНК).Тяхното значение за биосинтезата на макромолекули е главно в уникалното им свойство по строго определен код и по този начин да запазват наследствените белези на видовете.
ПРез 1868 г. В лабораторията на известния биохимик Хоппе-Зейлер,Ф.Мишер успява да отдели от ядрата на клетките екстракт и вещество със силно киселинни свойства,което е нарекъл нуклеин(от „нуклеос”-ядро).Няколко години по-късно(1879)благодарение на изследванията на Косел стават известни основните съставки на нуклеиновите киселини.В края на миналия век става повече или по-малко ясно,че именно нуклеинът има важно значение за развиването и размножаването на клетките.
Върху същноста на понятието ген,дълго и задълбочено са дискутирали и спорели немския физик-теоретикП.Делбрюк и руският генетик Н.Тимофеев-Ресовски.По-късно Шрьодингер доразвива и популяризира идеите на двамата учени за връзката на генетиката и квантовата механика.
В началото на нашия век в Рокфелеровия институт(САЩ)Левин доказва,че има два вида нуклеинови киселини,който се отличават по монозахаридния компонент-дезоксирибоза и D-рибоза.В края на тридесетте години е определена молекулната маса на нуклеиновите кисилини.През 1938 г. Окончателно е установено,че ДНК е съсредоточена изцяло в ядрата на клетките,докато РНК е съсредоточена в цитоплазмата на клетките.
През 1927 г. Рускеят биолог Н.К.Колцов публикува статиятя „Наследствени молекули”,в която обосновава предположението,че в ядрото на клетката се намират полимерни молекули,по дължината на които има участъци,управляващи наследяването на едни или други признаци-гени.Наследствената информация на молекулно ниво той оприличава на кристализацията на веществата върху кристални зародиши.Но Колцов счита ,че тези полимерни молекули са белтъчни,което схващане задълго определя представите за белтъчната структура на гена.Изследванията на американският учен О.Евери,публикувани през 1944 г.,обаче доказват,че веществото на наследствеността,или гените,са молекулите на ДНК.
През четиридесетте години са разработени подходящи методи за разделяне и количествено определяне на ДНК и РНК в тъканите на животните и растенията.В началото на 50-те години вече са готови резултатите от рентгеноструктурните анализи но образци от ДНК,получени от Р. Франклин и М.Уилкинс,както и правилото на Чаргаф за количественото ΄данни и на собственни изследвания и разработки Дж.Уотсън и Ф.Крик през 1953 г .направиха своето епохално разкритие за строежа и структурата на ДНК.

Химичен състав и строеж на нуклеиновите киселини.

Нуклеиновите кисилини представляват високомолекулни съединения с твърдоверижна линейна макромолекула,изградена от нуклеотидни остатъци(звена).Следовател� �о основното мономерно звено е нуклеотидното,което има значително по-сложен състав от този на протеините:хетероциклена азотна база,въглехидрат и фосфорна киселина.
Нуклеотидите са междинни продукти на обмяната на веществата.В молекулата им са включени остатъци от хетероциклена азотна база(пиринови или пиримидинови),въглехидрат(� �ентозите:рибоза и дезоксирибоза) и фосфорна киселина се получава нуклеозид.
Например от системата на адениловата киселина с особено важно значение са:аденозин 5 -монофосват(АМФ),аденозин 5-дифосфат(АДФ),и аденозин 5`-трифосфат(АТФ).Изходният нуклеозид е дезоксиаденозин(ДА).Полину� �леотидната верига е изградена от остатъците на пентозите (D-дезоксирибоза за ДНК и D-рибоза за РНК),който с 3- и 5-въглеродните си атоми образуват диестерни връзки с фосфатните групи.Хетероциклените азотни бази са свързани нъм 1-въглероден атом от пентозовия цикъл на основната полимерна верига като странични функционални групи.От така представения модел на полинуклеотидната верига се вижда,че тя е изградена от остатъци на пентози и фосфатни групи.По химичен състав макромолекулите на ДНК и РНКсе отличават.В химичния състав на ДНК и РНК различията са две.В полинуклеотидната верига на ДНК се съдържат остатъци от дезоксирибоза,а на РНК-рибоза.В макромолекулата на ДНК има четири типа странични групи(азотни бази):две пуринови бази-аденин(А) и гуанин(Г);две пиримидинови бази-цитозин(Ц) и тимин (Т).Разликата в РНК е,че вместо тимин се намира урацил (У) и в незначителни количества хипоксантин.Следователно нуклеиновите киселини могат да се разглеждат като съполимери,чиято макромолекула е изградена от четири типа нуклеотидни звена.Трите нуклеотидни звена са идентични в ДНК и РНК.Различията в двете киселини са в четвъртия нуклеотид-тиминов за ДНК и урацилов за РНК.Тези различия,обаче,оказват съществено влияние както върху надмолекулната структура ,така и върху функциите на ДНК и РНК.В ДНК съдържанието на пуриновите бази съответства на пиримидиновите бази и се подчинява на правилото на Чаргаф: в ДНК А=Т и Г=Ц,респективно А+Г=Ц+Т.За РНК това правило не е валидно,което е друга отличителна особеност между двете нуклеинови киселини.
Макромолекулна структура на нуклеиновите киселини

Последователността на звената(азотните бази) в полинуклеотидната верига определя първичната структура на нуклеиновите киселини.Тя е строго детерминирана за различните видове индивиди.Промяната в разположението на звената в полимерната верига на ДНК води до мутация.За удобство обаче може първичната структура да се представи чрез случайно подбрана последователност на четирите типа нуклеотидни звена.Съвременните представи за вторичната структура на ДНК са изградени върху класическия модел на Уотсън и Крик.Двамата изследователи,въз основата на постиженията в рентгеноструктурния анализ на ДНК,на правилото но Чаргаф,на α-спиралата на Полинг,както и на познанията върху стехиометрията сна пуриновите и пиримидиновите бази,създават модела двойна спирала.Според тях две полинуклеотидни вериги съществуват под формата на двойна спирала.Всяка от двойката спираловидни нишковидни макромолекули......