Пиша този пост не, защото искам да се правя на интересна, а защото наистина имам проблем. Отначало си мислех, че съм се побъркала, но осъзнавам, че не съм – наистина съм влюбена в учителя си по математика.
Отначало просто му се възхищавах..начинът, по който те гледа, прекрасните му пъстри очи, успехите, които постига с отборите по математика, професионализма и обективността, с която ни оценява. Нищо не убягва неговия поглед. Просто не мога да спра да мисля за него.
Осъзнах, че много съм се променила откакто го срещнах. Математиката за мен преди беше просто един от предметите, сега с удоволствие решавам задачи с часове, наизустила съм основните задачи дори..
Безкрайното писане на задачи ми дотягаше преди, сега се радвам и когато имам да пиша по 20 листа със задачи, които съм сбъркала.Като се замисля, това имаше и доста позитивни страни – разбрах, че на човек са му нужни доста по-малко от 6-8 часа сън.
Имаме математика 4 пъти седмично. Всеки път караме без междучасие и до по-късно от нормалното (8-8:30). Може да ви изглежда смешно, но това са най-хубавите часове от седмицата за мен и всеки път ги очаквам с нетърпение. Останалите ги е страх от него и не мога да разбера защо. Казват, че като ги погледнел тръпки ги побиват, но когато го погледна виждам очи, изпълнени с безкрайна любов и желание да работи с нас.
През лятната ваканция е най-трудно – мисълта, че няма да го видя е убийствена. Задачите, които ни дава ги решавам още първата седмица и няма какво да правя. Вечер си правя разходки до училище с надеждата да го видя..със синъото яке и чантата, пълна с контролни и задачи по математика..
Затова и се записах да отида на лагер с него, на морето. Когато го видях на плажа..прекрасен мъж. Изглеждаше сякаш не прекарва времето си в решаване на задачи, а във фитнес салона..
Моля ви, кажете какво мислето по въпроса, какво трябва да направя, за да го превъзмогна?