za 1voto


Любовта е най-красивото и възвишено чувство. Издигнато в култ от стотици писатели и поети, изобразено от десетки художници. Превърнато в един шедьовър. Вдъхновение за творците, радост за страдащите, надежда за отчаяните. Самата мисъл, че някъде там има хора, които те обичат, които дават мило и драго за теб, те кара да бъдеш щастлив... и също да обичаш.

Любовта е щастие и страдание, радост и болка. Да обичаш, означава да даваш, да споделяш и да получаваш. Да си зависим от любимите и те да са зависими от теб.

Любовта е силата, която движи хората, която направлява живота им. Чувството, което те подтиква да извършиш нещо добро и красиво, чувството, което може да те накара да се чувстваш зле и неоценен.

Любовта е и стъпка към доброто. Когато си влюбен си по-добър, по-щастлив. Гледаш по-оптимистично на живота, не забелязваш лошите неща, чувстваш се все едно, че летиш, готов си за подвизи.

Всеки чувства Любовта по различен начин. За един тя е път, изпълнен с трудности и лишения, за други е опияняващо щастие, за трети е разочарование. Но едва ли има човек, който да не е изпитал сладостта й, поне веднъж в живота си.

Първата Любов се появява още в детството. Така невинна и чиста, тя оставя съкровен и незабравим спомен в човешката душа. Кой не си спомня трепета от първото влюбване, първата целувка?

За Любовта няма граници. Няма стени и прегради, които да я спрат. Не можеш да я затвориш в кутия и да я погребеш. Тя винаги ще бъде там и ще продължава да крепи хората, да краси грозното и поне малко да оправя проблемите ни. Тя е неизменна част от нашето съществуване...

Но дали наистина любовта е толкова безгранична и такава щастлива тръпка, каквато я описват? Дали аз ще успея да разбера това?

Не знам. Все още не съм открила любовта и не знам доколко тя ще промени живота ми. Не знам дали ще бъда по-щастлива или разочарована. Не знам дали ще правя всичко по силите си, за да зарадвам любимия човек. Тази неизвестност е плашеща. Но защо?

Знам, че любовта е като приказка, но не винаги приказките имат щастлив край. Има и такива, които завършват със сълзи. Дали моята приказка ще бъде такава?

Не искам тъжен край, не искам да плача, не искам да изпитам разочарование, защото се боя... Боя се, че ще стана като онези хора, които са мислели, че срещат любовта, но после са осъзнали, че грешат и погребват това чувство някъде дълбоко в себе си, превръщайки се в обикновени сиви тела, отдадени на ежедневието. Отдръпнати от чувството да обичаш. Колко жалко е това съществуване и същевременно колко тъжно. Да бъдеш сам на този свят, лишен от обич, лишавайки някого другиго от обич.

Замисляйки се по-дълбоко, всъщност усещам, че любовта не е само чувството, което изпитва мъжът към жената и жената към мъжа. Любов е и загрижеността на майката за детето й, израз на любов са и окуражителните думи на бащата към сина, както и купеният шоколад от бабата за внучето. Любовта в семейството е основата на едно спокойно и щастливо съжителство, както и необходимост за децата да растат необезпокоявани и да изживеят едно пълноценно и радостно детство. А ако едно дете е лишено от това, то се превръща в непълноценен човек, може би дори неспособен да обича. Човек, който не е познал топлите чувства, нежния порив на обичта.

Но тук се появява нов въпрос. Дали любовта не е опетнена по някакъв начин? Не е ли поругана от някои хора? Не е ли стъпкана?

По света има много хора – добри и лоши. Лошите не могат да обичат. Те само използват любовта за собствени изгоди. Но рано или късно заплащат високата цена, която са приели, заедно с поруганата им любов.

„Любовта е по-силна от нас, по-силна от смъртта. Тя е вечна и ще съществува даже ако останат само две живи същества на малката прашинка, която наричаме планената Земя” – казва Жоел Бенжамен.

Е, кажете, не е ли прав?









Za 2roto




По чисто географски причини - Да. Винаги сме се намирали в Европата, но за жалост на много стратегическо място. Разположени на кръстопът, постоянно сме били навестявани от всякакви народи. Всеки от тях е оставял по нещо и се е получила една разнообразност... Не е за разправяне.
Сливането на различни култури и народи е и причината да не сме чак толкова европейци. Както е казал Айнщайн всичко зависи от гледната точка. Зависи от това какво се разбира да си европеец и какви са опорните точки според които да се сравнява за причислението на някакъв народ към европейския.
Географията отново твърди, че сме европейци. По-голямата част от българите са от европеидната раса и ако се срещнат примерно българин и германец в Африка, по нищо няма да се различават един от друг.
Да но както казахме по-рано, ние българите си имаме една важна роля в историята на Европа. Тука е опорна спирка за народите пътуващи към Азия. Като огромен хан сме винаги гостоприемни за всякакви култури. Като прибавим и нашите си култура и манталитет се получава много интересна смесица.
Българинът е сметкаджия. Ако се опрем на предишното ни сравнение с "хан" е и нормално да се опитваме да привлечем все повече клиентела. Каква по-добра тактика, ако не накараме гостите си да се чувстват като у дома си. Затова с течение на времето малко по малко сме започнали да вземаме от всеки по малко и да си го трупаме в манталитета и разбиранията.
Като прибавим, че преди около 600 години в България е започнало едно усилено "османско присъствие". Братята са си от дебрите на Азия. Имат напълно различна култура и религия. Докато са "присъствали" при нас и докато сме живеели заедно те малко са попрекалявали с гостоприемството ни и са си налагали мнението малко повече от обичайно. Макар и да не сме били млад народ, все пак това налагане се е отразило доста дълбоко в корените ни.
По време на това е бил в сила закона за "Всеки да се оправя кой както може!" Имало е някои и други персони, които явно не са били с типичния ни манталитет и са се опитвали освен тях си да оправят и другите, ама ние за благодарност сме решили да ги предадем на гостите ни. Отново да се покажем колко сме гостоприемни.
По едно време са дошли едни други приятелчета. Отново от Азия. Те са изгонили гостите ни, които вече са започнали от доста време да прекаляват с гостоприемството ни. Всичко хубаво. Вече започваме да се оправяме сами. Градим си сами държавата. Тъй, като нямаме опит викаме от цялата Европа хора да ни помагат. Това французи, това германци, англичани... И скалъпили сме си ние една конституция - Най модерната в Европа по това време.
Тогава се е и пръкнал един умен човек. Той явно е бил наистина европеец. Казал е няколко думи, които и днес след 100 години звучат актуално. Да но, вече сме решили да се отърсим от стария си манталитет и го натиряме едно яко решаваме да правим всичко отначало. Да ама български дух лесно се не огъва. По едно време става така, че приятелите ни са неудобни за комшиите ни от Европа. И се получава една огромна изолация за целокупния български народ. По това време Европата кара в една посока, ние караме в друга. Някой решава, че не може вече така. Като последни предатели се скарваме жестоко с хората, с които до преди вчера сме яли и пили и на една маса, прекъсваме почти всякакви отношения и започваме да се опитваме да се присламчим към другата маса, която ни изглежда много по-богата. Да ама там не ни искат много много .Там се седнали, хората, които се смятат за истинските европейци. Тъй като те са повече от българите, явно техните характеристики се смятат за характеристики на европеец. По-рано казахме, че около 50 години не сме се имали много много с тях. В последните 10 май се поприближихме.
Сега сме в навечерието на голямото лапане. Чакаме всеки момент да седнем на масата като истинските европейци. Да ама какво ще правим там. Сигурно пак ще си покажем българщината.

EEEEEeeeeeeeeeeeeeeeeeee nadqvam se da sm ti pomognala