Здравейте, съфорумци! Пиша тази тема, за да се изповядам и да поискам мнението ви.
С приятеля ми сме заедно от 6 месеца. На 17 години сме. Още от самото начало аз започнах да излизам само с него, защото нашите ме пускат трудно, а и гледах да сме заедно повече. Но постепенно това ни стана навик. От половин година не съм ходила на кафе с друг освен с него. Понякога излизам с майка ми, но има-няма 1 час и идва и той. от една страна ми е добре, защото осъзнах, че нямам приятели, защото те ме забравиха на 2рия ден. Сега само ме поздравяват.. Приятелят ми пък има много приятели и е всеки ден с тях. Преди искаше да сме само двамата, но от 2-3 седмици, когато излизаме звъни и на приятелите си и като се съберем всички той не ми обръща никакво внимание. по принцип съм чувствителен човек и това ме наранява. нямам нищо против приятелите му, готини са, говорят си с мен и се уважаваме, но като е с тях мене все едно ме няма. От тези няколко седмици не сме оставали сами дори за 1 час. Всякаш съм му омръзнала вече.. Снощи е излизал със сестра му, тя е на 23 години, и с приятелките и, все хубави момичета на по 23-24 години..прибрал се е в 7 сутринта! на мен ми стана адски гадно от тея неща, защотото докато аз седя сама у дома и няма с кой да си кажа 2 думи, той се забавлява с някакви си 20 годишни манекенки и Бог знае още какво... на всичкото от горе оня ден ми каза да съм била отслабнала, че не приличам на човек вече?!? за инфо- висока съм 1.70, тежа 55 кг? Не съм от хората които ще му кажат да седи само до мене и да не е с никой друг, не съм такава, искам да е щастлив..но ме наранява много така и има мн момичета които само му се бутат в ръцете и то пред мене! и като му кажа, че не ми е приятно той казва, че си въобразявам, че никоя не му се бутала.. за Бога та те не спират да го канят на кафе, да го гледат най- предизвикателно и всякакви такива.. вече съвсем се обърках, както и вие сигурно..моля ви за мнение по темата..