Когато искам уча, когато не искам, просто не става, няма смисъл, нищо не запомням.
Е, и на наще редовният въпрос е - "Ти няма ли да седнеш да учиш?", когато прекаля с лентяйството, ама са спрели да ми се бъркат вече. Достатъчно съм голяма, за да знам, че го правя за себе си, не за тях, аз ако нямам съвест, те по никакъв начин не могат да го променят вече.
Не уча редовно, но като седна да го правя, го правя както трябва и си изкарвам приличните оценки. И затова нямам проблем.