От време на време се виждам с едно момче. Нищо сериозно. Забавляваме се по малко и после си се прибираме и всеки си живее живота. В началото не му позволявах никаква интимност, но постепенно се отпуснах. Но "постепенно" стана в рамките на година и половина. И адски много се карахме и сърдехме. Аз не давам, той се сърди, защото мисли, че му правя напук, а аз просто нямам много опит и ме беше страх да не сбъркам нещо. След това имахме един много сериозен скандал, защото аз го попитах с колко момичета още се вижда докато се вижда и с мен и той се обиди. Явно се виждал само с мен... При последният ми отказ в интимен план той ми каза, че е искал да пробва с мен, но аз му нямам доверие и постоянно го съдя за чужди грешки и от време на време просто ще се виждаме без да се ангажираме и всеки ще си живее живота както сметне за добре. На следващото виждане аз направих това, за което той ме молеше, но повече не сме говорили за отношенията си. Той просто каза, че е пас, че е имал сериозна връзка, която е завършила зле и сега просто е пас. Продължаваме да се виждаме понякога. Но аз се улавям да си мисля за него. И не ми допада особено, защото нямам сигурност и не знам дали просто няма да хлътна в грешния... отново. Запознах го с приятелите си за да му покажа, че съм сериозна, после си останахме сами за малко, но пак не сме говорили нищо. Понякога ме пита как върви при мен, интересувам се от него и аз, даже последните виждания водихме смилсени разговори за сериозни неща, но аз се страхувам да приема, че наистина се интересува от мен. Все си мисля, че си въобразявам. Снощи му казах, че се замислям дали да не минем крачка напред в интимността си. Той каза, че никога не би ме пришпорвал за това и, че ще се увери дали съм наистина готова и обмислила всичко преди да предприеме нещо по въпроса. Но след това, както си говорехме... изчезна. Сигурно му доскочавам, по - голям е, работи си, гледа си задълженията - в това отношение е много стабилен човек. Но все ме е страх да го подпитвам за отношенията ни. Не искам да си помисли, че вече кроя големи планове и да го уплаша. Имам нужда от страничен поглед на нещата. Мислите ли, че нещата може да се развият?