Юлий Цезар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цезар.

Гай Юлий Цезар
диктатор на Римската република
Бюст на Юлий Цезар
Управление октомври, 49 пр.н.е.–15 март, 44 пр.н.е.
Пълно име Gaius Julius Caesar
Други титли Caesar Divi Filius Augustus
Роден 12 юли 100 пр.н.е. / 102 пр.н.е.
Рим, Римска република
Починал 15 март 44 пр.н.е.
Рим, Римска република
Предшественик Луций Корнелий Сула (като диктатор на Римската република)
Потомци Юлия Цезарис
Наследник Октавиан Август (като римски император)
Брак Корнелия Цина 84 пр.н.е.–68 пр.н.е.
Втори брак Помпея Сула 68 пр.н.е.–63 пр.н.е.
Трети брак Калпурния Пизонис
Династия Юлиево-Клавдиева династия
Баща Гай Юлий Цезар
Майка Аврелия Кота

Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar)[1] ( 12 юли или 13 юли, 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е. – 15 март, 44 пр.н.е.), е римски военен и политически лидер и един от най-влиятелните мъже в световната история. Изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в Римска империя.

Политик, верен на популарската традиция, формира неофициалния първи триумвират с Марк Лициний Крас и Гней Помпей Магнус, който доминира римската политика за няколко години, но негова върла опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Експанзията му в Галия разширява римския свят до Атлантическия океан. Цезар също организира първата римска инвазия в Британия през 55 пр.н.е.. Разпадането на триумвирата обаче води до неизбежен срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през Рубикон, Цезар започва гражданска война през 49 пр.н.е., от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема контрола над управлението, той започва екстензивни реформи в Римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор и централизира целия административен апарат на републиката. Тези събития провокират досегашния приятел на Цезар, Марк Юний Брут, и група други сенатори са убият диктатора на Мартенските Иди (15 март) през 44 пр.н.е.. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на републиката, но предизвикват друга римска гражданска война, която всъщност води до установяване на автократичната Римска империя начело с осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е официално обожествен от сената.

Голяма част от живота на Цезар е известен от неговите собствени Записки (Commentarii) за военните му кампании. Други източници са писмата и речи на неговия съвременник и политически опонент Цицерон, историческите съчинения на Салустий и поезията на Катул. Повече детайли от живота на Цезар са отбелязани от по-късните историци Апиан, Светоний, Плутарх, Касий Дион и Страбон.
Съдържание
[скриване]

* 1 Живот
o 1.1 Ранни години
o 1.2 Ранна кариера
o 1.3 Цезар по стъпките към бележитост
o 1.4 Първи триумвират
o 1.5 Гражданската война
o 1.6 След гражданската война
o 1.7 Убийство и последствия
* 2 Съчинения
* 3 Жените на Гай Юлий Цезар
* 4 Други
* 5 Източници
* 6 Външни препратки

Живот [редактиране]

Ранни години [редактиране]
Julius C