Цитирай Първоначално написано от Re5peC7
От малък фърфалак си живееш с мечтите, мечти не за това да си богат и да имаш власт с която да правиш каквото си искаш, а мечти носещи на сърцето онзи трепет който го кара да подскача от радост и да ускорява ударите му в минута така значително, "не е много" казваш си, "в сравнение с алчноста заобикаляща ни това е съвсем нещо дребно, защо поне това да не се случи, нима толкова да не съм го заслужил." И така всяка вечер, гледайки нощното небе и наслаждавайки се на свежия въздух лъхащ наоколо, заедно със седенето и люлеенето на краченцата си, си мислиш за своята мечта.Сякаш тя не е като другите, толкова време вече не те напуска и все същото вълнение създава у сърчицето ти, като никоя друга.Трепет след трепет, въпрос след въпрос и така времето си минава,а тя си остава.Ти си вече пораснал, навлязъл си в живота или ако не, то поне навлизаш,зависи от гледната точка.Идват и премеждията.."хмм, ще се справя!До сега все съм бил най-малкия и следователно, не мога,..сега ще се докажа!" премеждийце след премеждище, вече май усещаш истинския живот а?Дали винаги си е бил такъв или сега времената са по-трудни?Уморен си, да я чакаш тази твоя мечта вече, а и колкото си навлизал в тази пуста реалност толкова повече си разбирал, че тя е почти невъзможна.Всеки си има мечти, всеки желае нещо да му се случи и така живота му придобива някакъв стимул, а какво става когато си живял точно за нещо което, като гледаш май..никога няма да се случи.Какво става когато надеждата за сбъдване на мечтата с която си живял до сега умре и тая твоя мечта отиде в папка "impossible" ?
Ами, продължаваш напред, и създаваш нова мечта...