Като брат и сестра (за Аската)

Малки ли изглеждаме със теб на света,
Или нещо аз не съм във час?!
Така и не мога да разбера,
Съществуват ли някъде приятели като нас?!

Като брат и сестра, сме ние двама,
Две хлапета на земята, хванали ръце,
И никога не сме мислили, че има раздяла,
Вперили поглед, лице в лице.

А сега сме далеч, един от друг,
Не сме го искали, но съдбата го наложи,
Не съм помисляла, че ще стигнем до тук,
Но всеки, цялата си обич вложи.

Ти оставаш в моето сърце,
Като най-скъпия приятел,
И ще помня твоето лице,
Като лице на един истински мечтател.