На мен пък страшно ми хареса.
Не винаги когато става дума за любов е клише.
Освен това клише е обикновено начина, по който изказваме тривиалните теми. Да признаем, много теми са клиширани, но когато са написани по неклиширан начин, то тогава има магия в тях. Нали и най-тривиалните теми ако са изразени по добър начин то на никой не му пука че е клише? Нали? Замислете се и кажете не е ли тъй Не ми казвайте че не сте чели творби, в които е засегната БАНАЛНАТА тема как боли от любовта, но са ви харесали заради странните метафори, начина на изразяване, etc.
Момичето според мен се изказва добре, по приятен за четене начин, а и мен лично ме докосва.
Грабна ме, почувствах го близко.
Само "чувствата ни да изстинат" да заменим с "чувствата ТИ да изстинат" и става бетер мойта история.


Радва ме ПЪК.



Под луната, обсипана с лъчи,
в този зловещ среднощен час,
с влажни, блещукащи очи,
за тебе с тъжна усмивка
пак си мисля аз.

Спомням си какво ли не,
намирам те в мрака безпощаден,
протягам за пореден път към теб ръце,
но ти ми бягаш, с мен си хладен.

Нима трябваше да е това
нашата иначе тъй хубава съдба ?
Нима не можехме да бъдем двама ?
Да, за мен любовта не е измама.

Ох, ама на мен наистина страшно ми харесва. <33
Поздравления. Нямаш идея (или може би имаш) какви хубави изречения си построила.

Защо, когато някой себе си е преоткрил,
трябва новото му аз отново да умира..

Нямам думи как ми харесва твоето стихотворение.
И моментът с готовността да изгасиш слънцето за да му видиш очите.
Бррр! Unique one!