Не мога да разбера.Нещо в характера ми и не знам как да го премахна винаги като се стигне до крайни решения се струполясвам под земята.Особено когато някой иска да ме бие...просто не мога да разбера защо става така.Все едно нямам психилогическата сила да отвърна на дадения удар ,а и понякога става така и ,че само с психологична атака (а.к.а мухльо , глупак ,ще те съдера,олигофрен ,смотаняк) моралът ми пада до драстична точка в която тегля линията и се отдръпвам назад.Викам си този път няма да тегля назад ,но пак тегля и се подтискам така и незнам доколко ще издържа да не изкарам газовия и да застрелям някой (но така ще ям пишки в пандиза така ,че не е варянт :{ ).Споделете някакви съвети за анти-самоконтрол с които няма винаги да става така.О боже мой сега като се замисля почти винаги съм се оставял да ме бият.Не ,че не мога да го набия еми ,защото просто не ми стига коражът.От моя гледна точка това би било заради липсата на силна рака в къщата защото баща ми почти винаги плава из моретата.Помогнете моля ви е т'ва да не ме помислите за сега за някой смешник с цайси и необръснат детствен мустак - няма такова нещо...