Беше тя тромава и грозновата.
За всички - непозната.
Тя беше мрачна и страховита,
кожата и - в нея впита.

Вървеше все с наведена глава,
а мачкаха я, мачкаха!
Отгоре стояха стотици,
тя ги мъкнеше без стон – не беше плаха.

Очите и – дълбоки.
Ръцете – страховити.
А устните пресъхнали и свити.

Сълзи не ронеше, дори не мълвеше.
Човеците гледаше и просто мълчеше,
а те се смееха на външността и.
Обиждаха, правеха душата – прах.

Тя беше тромава и грозновата,
но по-човек от тях.