Реших и аз да споделя нещо тук, защото го правя прекалено рядко.

“На Бунтарите”

Живота й минаваше тихо,
А в душата й чиста война.
В сърцето кат’ пустинята сухо,
А наоколо няма вода.

Сълзите й – течният пламък,
Прогарят лицето с нечувана мощност.
А сърцето студено кат’ камък,
А устата изпълнена с пошлост.

И дрехите грозни и черни.
И живота захвърлен, затрит.
“На тях не ще сме нивгаж верни!
За тях – смърт, бензин, кибрит!”

Не помня от къде дойде идеята, може би е просто посветено на бунтарите.


О, училище любимо
/саркастично/

О, училище любимо!
В този двадесет и първи век!
Защо е вече толкова неприемливо,
Да те обича днес човек?

Сърдит учител пред дъската черна.
Проклина своята съдба.
Заплатата е малка, дребна.
Учениците зловещи кат’ смъртта.

Учениците, децата мили.
Със цигарите седят.
Като комини зимно време задимили.
Около ‘лафката’ се те рядят.

Учебниците от учените дивни,
Отново трябва преводач!
И защо изразите все архивни?
Защо ли знанията са във здрач?

И така училище любимо.
Ти, във двадесет и първи век.
Превърнали са те в нещо нетърпимо.
Подигравка стил “човек”!

Написано всъщност тази вечер и е доста далече от нещата, които обикновено пиша. Просто малко сарказъм на тема Системата на Образование.