Играчки в мастилено езеро

Аз съм мастило
Защото
така бях закърмен.
/сега си спомням –
беше мастилен ден
с потънали небеса
и алени, алени меса./

Но има проблем
/месата са СЕГА/
защото отново
опозиция се гърчи
като змия отровна,
като митичен звяр
и тя е мрачна, сива,
тя е безнадеждно злобна
тя е природата ни дива -
злочест, ужасяващ дар.

Аз питам
моля, моля, без стрелба!
и без викове за помощ!
Къде останахме ние
защото виждам тялото
на тази змия ужасна
то пред мене се вие
в разцветка проблясва
и печат удрят на словата
и грохот камъните ще разбие.

И мастилото ми,
то изчезва, ЧУЙ!
Смразен съм, защото
няма кой змията да убие
заколихме вси светци;
а ореолите?
та ореолите са КАЛ
и слънцето не ще изтрие
липсата на ЧОВЕК;
липсата на всяка жал.

А без мастило?
Та аз съм призрак
и нямам ръце
и нямам сърце
аз съм кораб без платна
аз съм облак без небе;
без мастило, приятел мой
няма да знаем мир
няма да знаем покой.
Защото сме играчки, играчки
в поредния социален строй.