- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Сивота.
Първо да кажа, че се опитвам да пиша от твърде скоро и съм доста НЕ навътре в нещата, приемам всякаква критика
Хората бледи като сенки,
бродят глухи, слепи
тъжни са, без превземки,
страдат заради неща нелепи.
Всеки е потънал в собствен свят,
без изход, без врата,
живеят в сивотата на своя град,
удавени в силата на мисълта.
Знаят, че това е тяхната съдба,
знаят, че няма да го променят,
обречени на мрак и тъга,
но пак с последен зов за помощ, те крещят.
Според мен е някак банално, но тва ми хрумна просто.
И в крайна сметка пак всичко опира до секс и пари .
Много е хубаво.
Не се опитвай да се придържаш към някакви стереотипи.
Че трябва да има еди колко си стиха,да има рима ...
Защо ми се струва, че си противоречиш?Първоначално написано от _donna_
Хареса ми, силно стихотворение
Because everytime when I close my eyes... I'm with you - Only with you!