Споделено

[BlackaTBW]

Реших и аз да споделя нещо тук, защото го правя прекалено рядко.

“На Бунтарите”

Живота й минаваше тихо,
А в душата й чиста война.
В сърцето кат’ пустинята сухо,
А наоколо няма вода.

Сълзите й – течният пламък,
Прогарят лицето с нечувана мощност.
А сърцето студено кат’ камък,
А устата изпълнена с пошлост.

И дрехите грозни и черни.
И живота захвърлен, затрит.
“На тях не ще сме нивгаж верни!
За тях – смърт, бензин, кибрит!”

Не помня от къде дойде идеята, може би е просто посветено на бунтарите.


О, училище любимо
/саркастично/

О, училище любимо!
В този двадесет и първи век!
Защо е вече толкова неприемливо,
Да те обича днес човек?

Сърдит учител пред дъската черна.
Проклина своята съдба.
Заплатата е малка, дребна.
Учениците зловещи кат’ смъртта.

Учениците, децата мили.
Със цигарите седят.
Като комини зимно време задимили.
Около ‘лафката’ се те рядят.

Учебниците от учените дивни,
Отново трябва преводач!
И защо изразите все архивни?
Защо ли знанията са във здрач?

И така училище любимо.
Ти, във двадесет и първи век.
Превърнали са те в нещо нетърпимо.
Подигравка стил “човек”!

Написано всъщност тази вечер и е доста далече от нещата, които обикновено пиша. Просто малко сарказъм на тема Системата на Образование.

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

;]
Брей каква приятна изненада ;]

[BlackaTBW]

Благодаря за приятното мнение

[jghgh]

Те просто са уникални, и двете.

Първото много ми хареса до 2ри куплет, все едно поетеса е описана, но и 3тият куплет е хубав - силен, осъдителен, и не знам защо, но се сещам за пънкар-aнархист. Браво, идеята е супер обаче. Страхотно изпълнено е.


Струва ми се че имаш голям талант.
Зарадвай ни с още нещо

[BlackaTBW]

Уоу, благодаря ти много. Всъщност не бях очаквала такъв силен комплимент.
За други неща... не знам, ще помисля. Като цяло нещата, които пиша ги приемам като лични, рядко показвам на света така. Но може би ще ви зарадвам отново

[WitcH_oF_DooM]

Просто са невероятни и двете =]

[BlackaTBW]

Отново благодаря!