при мен е така всеки божи ден...понякога си казвам "И какво като си сама,ще си се оправяш сама и няма да разчиташ на никого" е да ама не ми се получава.Никога никой мен не ме търси да излизаме-ако изляза ще е ако аз се обадя на някой...Имам сестра и кажи речи почти всичките ни приятели са общи,та всички търсят нея когато им е кофти или им се излиза.Случвало се е една приятелка да ми звънне на мене и да плаче по телефона и да ми каже "сестра ти там ли е,дай да говоря с нея". Много яко ми става... Така и с момчето което обичам...не ми звъни той...много рядко да излезем някъде с много убеждения и за кратко време...Въпреки това излизам почти всеки ден защото се намира някой човек който да се реши да излезе като го питам