Взех всичко,изсипах го в малко котле.
Щипка прах от изсъхнали сълзи,
шепа страх от омраза и малко тъга.
Два-три грама отрова от стършел,
миши стъпки и светнали лунни очи.
Луди тръпки и истинска болка,
миг горчив, пропилян и измамни лъчи
и от себе си малко по малко...
празни думи
обиди
лъжи
грехове
и рогати опашки от дявол.
Смърт след смърт,
дали без пожар ще заври таз отвара
... и сол ще добавя
а котлето не къкри, няма искри.
Ще добавя и малко забрава
и макар да горчи от толкоз очи,
най-накрая ще знам какво правя...


Само думи магически знам да редя,
само себе си с тебе споделям
...глътка дъх
ще горчи
ще гори
ще боли
ще забравя
ще мога
ЗАПОЧНАХ...