Много уместен коментар, Донна.
Като се има предвид залитането ми нататък и открития стремеж да достигна някакво определено ниво, приближаващо се максимално до съвременната българска поезия.

ПП: Мерси, че ме четеш. И съм откровено учудена от отношението ти:Д

Уоша, ако трябва да ти отговоря, накратко - зад ушите е интимно, топло, скрито. На тях си носиш житейските обици. Те абсорбират словото(=света) отвън - навътре.
Нещо такова, а не в стил "Ушите на Дебра".