- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Куршумен реализъм
Куршумен реализъм
Отричам!
Всичките лъжи
С които ме заливате
И аз вас, и аз вас.
Куршумът, куршумът
Чувам го как съска, свисти
Спусък зареден за нас
Стоманен език, железен глас.
Отричам! Отричам!
Защото греховен бе един
Първороден грях бе той
На кръста го разпраха
Свещеници?, чакам ви!:
АМИН! А.М.И.Н.
/И тръните му прибраха;/
За да няма, няма той покой!
Защото отричам
С цялото си сърце
Вашите ЛЪЖИ,
Избуяли в моите очи.
И ще го отричам, инак
Светът ще спре да се върти
И барутът в мен ще се самовзриви
Отричам мен, отричам ви!
Христос бе там,
Факел; великан!
Изригнал плам.
Той пръв, пръв бе:
Този, що Бога го прокле
Този, що клеймото ни пое
Този, що към край ще призове
Един бурен от човешки род
Робуващ на собствения си хомот.
Куршум от светлина за него -
За да секна вярата във мен.
Куршум за вас и моето его –
Защото така свършва този плен.
А сетне куршум за целия свят –
Защото само мъртви
С венци кървави на главите
Може да се избавим от настъпилия ад.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Много е хубаво..твоите произведения винаги са ми харесвали![]()