Така е искам си я винаги ще я искам никога никога няма да я забравя.Аз съм адски особен характер тя беше единствената която ме обичаше...а може би не ме обичаше не знам но беше единствената която ме приемаше такъв какъвто съм.Разбираш ли какво е да мислиш че си намерил сродна дума човек който да ти помага да спечели доверието ти човек който успява някак само с поглед усмирява демоните в теб.А сега знаеш ли какво е този човек да си замине оставяйките на ръба на лудоста а може би вече не съм на ръба а съм скочил.Да го няма човека с който създадохте един красив свят да останеш сам в тоя розов свят и да видиш как става леко по леко черно бял а в теб да се поражда една засилваща се ярост.Не знам едва ли някой от тука би разбрал тия мои думи дано никога никой не разбира какво е ярост и болка да се вплетат в едно и да те разрушават всеки ден все повече и повече.Да се поглеждаш в огледалото и да видиш как пламъка в очите ти угасва все повече и повече и да проклинаш дни минути часове които си изживял за 2 години.Да проклинаш моменти които са те карали да се чувстваш жив да проклинаш човека който те е съживил и ти е вдъхнал живот като цяло...шибано е....