Цитирай Първоначално написано от Faces
Цитирай Първоначално написано от blader
пич...относно отношението ти към приятелката ти и начина на мислене на момичетата сме сходни до смея да твърдя 90% и то само защото не споделяш кой знае колко много...но от това което чета смятам че аз бих постъпил по абсолютно...ама абсолютно същия начин в сходна ситуация...то вече ми се случи де...но даже не ме заряза заради друг...просто държеше(и още държи...)на самостоятелността си и каза че връзките я ограничават...а за мен тя беше всичко...
но...миналото си е инало...нищо не мога да направя...тя сама достатъчно добре ми показа че няма намерение да подновява нищо...
и така...живея...
моя проблем е че не съм 'плейбой...'...аз съм странен...различен...не съм типичното момче и живея в малък град чийто жители не са най-широкоскроените хора на света...не приемат различието добре...но тя...тя беше уникална...интелигентна дори в моментите когато се лигавеше...просто...водихме невероятни разговори...както и да е...отнесох се...
късмет пич...
надявам се да имаш късмет и да изпиташ тази и дори по-голяма любов скоро...
Виж братле никъде не съм казал че ме е зарязала заради друг тъпото е че даже не знам що стана така просто си казах щом е решила така значи така ще е щастлива и я пуснах...най трудното нещо което съм правил досега.Това за другия не знам дали дори е истина а може би иска просто да ме нарани заради няква причина която аз не мога да видя.Просто имам чувството че и тя не знае какво иска вече а аз не знам как да отреагирам усещам че ще поиска да се съберем и всичко пак би трябвало да е розови цветчета нали? Е ама не просто как след всичко да повярвам на думите и как да повярвам че ме обича ако беше така никога не би постъпила така с мен.Казват че е човешко да се греши а божествено да се прощава е да ама аз не съм Бог.
аз съм в същата ситуация! и "моята" ей така реши че иска да е сама... няма друг, бих казал че мен ме обичаше повече от всичко и от всеки. и просто един ден каза че иска да е сама и да помисли за себе си. вече 6 месеца мисли, и аз мисля всеки ден, всяка нощ. няма смисъл да ти казвам колко самотен се чувствам всяка вечер. опитвах много неща- да излизам с приятели, да търся друга, да я мразя.. нищо не помогна освен едно - откакто си намерих работа преди 2 месеца някак минава по-бързо времето, защото нямам никакво време да мисля за нея освен преди сън, но съм толкова изморен след 12 часа бачкане че мисля за нея малко
и аз така се надявам че ще поиска да се съберем, но ако това стане не знам как да реагирам? та тя предаде всичко, аз наистина я обича (даже не знам "Х" или "М'' да сложа накрая). няма да е честно аз да се мъча толкова дълго време, и само а ми каже "сбърках" и пак да я приема, ами ако нищо не е същото, ако си имам едно наум... и аз не знам. хем ми се иска да я прегърна пак, но не знам дали ще е същата прегръдка, когато тя беше онова момиче в което се влюбих от първия миг в който я видях, а не момичето което преди 6 месеца ме смачка...
сори, че се отклоних, но да знаеш че има и други като теб! просто съвет - потърси си занимание, може би ще ти мине поне на теб. при мен е ясно, че няма да ми мине никога, защото много трудно се влюбвам, трябваха ми месеци, но когато се влюбя обичам истински и завинаги явно