Не е лесна и вашата момчета наистина си е адски шибано да дадеш всичко и накрая едва ли не да ти се изплюят в лицето.Може би защото ми е за 1-ви път да попадам в такова положение но имам чувството че колкото по се мъча да продължа напред толкова повече почва да боли.Времето си минава ден след ден и все повече се обеждавам че няма никога отново тя да е моя и бутам ден след ден в очакване да дойде деня когато ще се събудя усмихнат.Ето аз не правя нищо по въпроса но пък тя се активира и дообърква и без това шибаната ситуация но просто знам че няма да е същото ако се съберем аз не съм същия за мен няма да е същата нито думите и чувствата която тя ще изпитва към мен.Аз обичах нещата както бяха аз се блъсках за да са нещатата така както бяха а тя като няква шега ги срина и сега и аз и тя ще живеем с тая мисъл за нещо погубено и незавършено.