не знам дали ще ти помогна, но аз лично бих и дал шанс на "моята" само ако за времето в което не сме били заедно не е спала с друг. не защото ще е изневяра, защото няма да е изневяра всъщност, а защото всеки път когато ще я целувам ще си представям че някой друг го е правил след мен. някак няма да мога да го превъзмогна, не знам дали на моите години (22) е сериозно да се каже, но наистина бях готов да бъда само с нея. в очите и го виждах, виждах колко ме обича и дори когато имах съмнения дали ще мога цял живот да съм само с нея ако поиска да се оженим (всъщност уж на шега го каза тя, но после май се уплаши) ги подтисках защото не исках да мисля какво ще стане, аз живеех за да я виждам щастлива и усмихната и ако това щеше да я направи щастлива щях да го направя... наистина много държах на нея. но сега нищо няма да е както преди, може да е по-хубаво ако се върне, но може и да е по-лошо... и ако е по-лошо за всички ще бъде отново една мъка. не знам ще мога ли пак да го преживея ако не се получи. въпреки че знам че още ме обича, аз ще рискувам и съм си обещал колкото и да ми е трудно, колкото и да искам да и се обадя няма да го правя до рождения и ден, а той е след още 6-7 месеца. може до тогава и да се е замислила за миг и аз да съм изпуснал момента в който да и се обадя, но трябва да рискувам. може би наистина дълго невиждани очи да се забравят, но може и да не ме забрави а да и липсвам все повече... кой знае? който не рискува не пие шампанско - една руска поговорка.
ти щом си горд, сигурно и ти ще рискуваш без да я търсиш, поне така си мисля...
успех ти пожелавам, пък ако не- може би твоето момиче е някое друго (както и моето де) лека вечер